Тервел (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.
Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.
| Община Тервел | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Добрич |
| Площ | 579.677 km² |
| Население | 17 516 души |
| Адм. център | Тервел |
| Брой селища | 26 |
| Сайт | tervel.bg |
| Управление | |
| Кмет | Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019) |
| Общ. съвет | 21 съветници
|
.png) | |
| Община Тервел в Общомедия | |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в западната част на област Добрич. С площта си от 579,677 km2 заема 3-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,28% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на североизток – община Крушари;
- на изток – община Добрич-селска;
- на юг – община Вълчи дол, област Варна;
- на югозапад – община Никола Козлево и община Каолиново, област Шумен;
- на запад – община Дулово, област Силистра;
- на северозапад – община Алфатар, област Силистра;
- на север – община Кайнарджа, област Силистра.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеОбщина Тервел се намира в Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в югозападната част на Добруджанското плато и най-източната част на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. На североизток и запад, по границите със съседните общини „протичат“ двете големи суходолия на реките Суха река (десен „приток“ на Дунав) и Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол, която също е десен приток на Дунав). Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия – Малкото суходолие, Големият дол, Тополовият дол, Сухият дол и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци „надупчени“ с пещери има в землищата на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зърнево – 282,7 m н.в., а най-ниската – 70 m н.в., в суходолието на Суха река, североизточно от село Брестница.
Води
редактиранеНа територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са „Тервел“, „Сърнец 1“, „Сърнец 2“, „Честименско 1“ и „Честименско 2“. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и не усложняват инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. За питейни нужди водите се добиват чрез сондажи на дълбочина 500 – 1000 m. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.
Климат
редактиранеТериторията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток и континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли 24 °C. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура е около -2 °C. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 мм и 115 – 150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m2.
Почви
редактиранеПочвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 см, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба влагозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни земеделски култури.
Поземлени ресурси
редактиранеНай-голяма площ заемат земеделските територии – общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят „обработваема земя на човек от населението“ варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на град Тервел, 8,3 дка/ч. за село Божан и достига до 633,3 дка/ч. за село Брестница и 833,6 дка/ч. за село Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%).
Населени места
редактиране
Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]
| Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
| Ангеларий | 96 | 12,441 | Сояклии | Кладенци | 89 | 19,166 | Перлиново |
| Балик | 188 | 14,487 | Саръ Неби | Коларци | 356 | 21,582 | Арабаджии |
| Безмер | 942 | 42,990 | Авдулла | Кочмар | 177 | 26,146 | |
| Божан | 364 | 9,273 | Кара аптула | Мали извор | 16 | 14,854 | Кючук ак бунар |
| Бонево | 68 | 7,488 | Коюнлу кьой | Нова Камена | 290 | 34,390 | Шахинлар |
| Брестница | – | 19,702 | Голям Караач, Брестица | Оногур | 19 | 5,061 | Юртлук, Саръ неби Юртлук |
| Войниково | 1 | 18,766 | Кавурга | Орляк | 987 | 46,868 | Трубчолар, Макензен |
| Главанци | 93 | 20,864 | Пирли джами махле, Борачево | Полковник Савово | 188 | 14,555 | Диш будак, Дущубудак |
| Градница | 315 | 13,788 | Пирли кьой | Попгруево | 336 | 17,971 | Коджа олар |
| Гуслар | 26 | 14.686 | Къдър ашик | Професор Златарски | 15 | 15,708 | Къзълджиклии |
| Жегларци | 639 | 30,503 | Омур факъ | Сърнец | 149 | 25,100 | Караджа ат |
| Зърнево | 1135 | 42,080 | Кили кадъ | Тервел | 4670 | 43,589 | Курт бунар |
| Каблешково | 551 | 28,697 | Паша балъ | Честименско | 241 | 18,922 | Соуджак |
| ОБЩО | 11951 | 579,677 | няма населени места без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- през 1901 г. – заличени са селата Фърладан и Челеби кьой без административен акт поради изселване;
- МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сояклии на с. Ангеларий;
- – преименува с. Саръ Неби на с. Балик;
- – преименува с. Авдулла на с. Безмер;
- – преименува с. Кара аптула на с. Божан;
- – преименува с. Коюнлу кьой (Койну кьой) на с. Бонево;
- – преименува с. Пирли джами махле на с. Борачево;
- – преименува с. Голям Караач (Големи Караагач, Гьол Караач) на с. Брестица;
- – преименува с. Кавурга на с. Войниково;
- – преименува с. Пирли кьой на с. Градница;
- – преименува с. Къдър ашик на с. Гуслар;
- – преименува с. Омур факъ на с. Жегларци;
- – преименува с. Кили кадъ на с. Зърнево;
- – преименува с. Паша балъ на с. Каблешково;
- – преименува с. Перлиново на с. Кладенци;
- – преименува с. Арабаджии на с. Коларци;
- – преименува с. Трубчолар на с. Макензен;
- – преименува с. Кючук ак бунар на с. Мали извор;
- – преименува с. Шахинлар на с. Нова Камена;
- – преименува с. Юртлук (Саръ неби Юртлук) на с. Оногур;
- – преименува с. Пирли даулджилар махле на с. Орешник;
- – преименува с. Пирли ени махле на с. Перловци;
- – преименува с. Диш будак (Дущубак, Диш пудаг) на с. Полковник Савово;
- – преименува с. Коджа олар на с. Попгруево;
- – преименува с. Къзълджиклии на с. Професор Златарски;
- – преименува с. Караджа ат (Караджа охат) на с. Сърнец;
- – преименува с. Курт бунар (Курт пунар) на с. Тервел;
- – преименува с. Хотулджа на с. Тревен;
- – преименува с. Соуджак на с. Честименско;
- МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Макензен на с. Орляк;
- Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Орешник и го присъединява като квартал на с. Градница;
- – заличава с. Перловци и го присъединява като квартал на с. Борачево;
- Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Тервел за гр. Тервел;
- Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава с. Тревен поради изселване;
- Указ № 704/обн. 01.11.1963 г. – преименува с. Борачево на с. Главанци;
- Указ № 960/обн. 4 януари 1966 – отстранява грешката в името на с. Брестица на с. Брестница;
- Указ № 45/обн. 20 януари 1978 г. – отделя с. Честименско и неговото землище от община Алфатар, област Силистра и го присъединява към община Тервел, област Добрич.
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
| Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
| Общо | 16178 | 5996 | 6569 | 1799 | 30 | 152 | 1632 | 100,00 | 37,06 | 40,60 | 11,12 | 0,18 | 0,93 | 10,08 |
| Тервел | 6062 | 4051 | 1194 | 273 | 20 | 50 | 474 | Тервел | 66,82 | 19,69 | 4,50 | 0,32 | 0,82 | 7,81 |
| Ангеларий | 134 | 132 | 0 | 0 | 0 | Ангеларий | 98,50 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Балик | 224 | 4 | 218 | 0 | 1 | Балик | 1,78 | 97,32 | 0,00 | 0,44 | ||||
| Безмер | 1162 | 197 | 325 | 278 | 0 | 7 | 355 | Безмер | 16,95 | 27,96 | 23,92 | 0,00 | 0,60 | 30,55 |
| Божан | 546 | 3 | 392 | 16 | 0 | 4 | 131 | Божан | 0,54 | 71,79 | 2,93 | 0,00 | 0,73 | 23,99 |
| Бонево | 72 | 67 | 0 | 0 | 4 | Бонево | 93,05 | 0,00 | 0,00 | 5,55 | ||||
| Брестница | 1 | 0 | Брестница | 0,00 | ||||||||||
| Войниково | 8 | 8 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Войниково | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Главанци | 128 | 11 | 116 | 0 | 0 | Главанци | 8,59 | 90,62 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Градница | 354 | 8 | 344 | 0 | 0 | Градница | 2,25 | 97,17 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Гуслар | 20 | 3 | 7 | 0 | 0 | 0 | 10 | Гуслар | 15,00 | 35,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 50,00 |
| Жегларци | 880 | 251 | 458 | 0 | 170 | Жегларци | 28,52 | 52,04 | 0,00 | 19,31 | ||||
| Зърнево | 1236 | 8 | 1223 | 0 | Зърнево | 0,64 | 98,94 | 0,00 | ||||||
| Каблешково | 581 | 48 | 156 | 254 | 121 | Каблешково | 8,26 | 26,85 | 43,71 | 20,82 | ||||
| Кладенци | 134 | 132 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Кладенци | 98,50 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 1,49 |
| Коларци | 619 | 181 | 322 | 3 | 60 | Коларци | 29,24 | 52,01 | 0,48 | 9,69 | ||||
| Кочмар | 267 | 263 | 0 | 0 | 4 | 0 | 0 | Кочмар | 98,50 | 0,00 | 0,00 | 1,49 | 0,00 | 0,00 |
| Мали извор | 19 | 19 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Мали извор | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Нова Камена | 472 | 472 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Нова Камена | 100,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Оногур | 40 | 0 | 0 | 37 | 3 | 0 | 0 | Оногур | 0,00 | 0,00 | 92,50 | 7,50 | 0,00 | 0,00 |
| Орляк | 1749 | 106 | 691 | 702 | 0 | 25 | 225 | Орляк | 6,06 | 39,50 | 40,13 | 0,00 | 1,42 | 12,86 |
| Полковник Савово | 197 | 33 | 164 | 0 | 0 | 0 | 0 | Полковник Савово | 16,75 | 83,24 | 0,00 | 0,00 | 0,00 | 0,00 |
| Попгруево | 617 | 5 | 463 | 131 | 0 | 0 | 18 | Попгруево | 0,81 | 75,04 | 21,23 | 0,00 | 0,00 | 2,91 |
| Професор Златарски | 41 | 29 | 10 | 0 | 0 | Професор Златарски | 70,73 | 24,39 | 0,00 | 0,00 | ||||
| Сърнец | 220 | 31 | 35 | 103 | 50 | Сърнец | 14,09 | 15,90 | 46,81 | 22,72 | ||||
| Честименско | 395 | 129 | 252 | 0 | 0 | 3 | 11 | Честименско | 32,65 | 63,79 | 0,00 | 0,00 | 0,75 | 2,78 |
Вероизповедания
редактиранеЧисленост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 16 178 | 100,00 |
| Православие | 4 106 | 25,38 |
| Католицизъм | 30 | 0,18 |
| Протестантство | 22 | 0,13 |
| Ислям | 6 013 | 37,16 |
| Друго | 8 | 0,04 |
| Нямат | 443 | 2,73 |
| Не се самоопределят | 771 | 4,76 |
| Непоказано | 4 785 | 29,57 |
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,7 km:
- участък от 8,7 km от Републикански път II-71 (от km 33,4 km 42,1);
- участък от 30,4 km от Републикански път III-207 (от km 34,7 до km 65,1);
- началният участък от 9 km от Републикански път III-2075 (от km 0 до km 9,0);
- началният участък от 11,6 km от Републикански път III-2077 (от km 0 до km 11,6);
- целият участък от 18,4 km от Републикански път III-7102;
- началният участък от 4,7 km от Републикански път III-7103 (от km 0 до km 4,7);
- началният участък от 3,3 km от Републикански път III-7105 (от km 0 до km 3,3);
- последният участък от 4,6 km от Републикански път III-7106 (от km 8,5 до km 13,1).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-8. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // Инфостат. НСИ.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.
- ↑ Religious composition: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2020.
Външни препратки
редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно община Тервел- ((bg)) Официален сайт
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
