Кладник
Кладник (на македонска литературна норма: Кладник; на албански: Klladniku) е село в община Другово, в западната част на Северна Македония.
Кладник Кладник | |
---|---|
— село — | |
![]() Общ изглед | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Долна Копачка |
Надм. височина | 1145 m |
Население | 20 души (2002) |
Пощенски код | 6255 |
Кладник в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в областта Долна Копачка.
ИсторияРедактиране
В XIX век Кладник е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от средата на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кладник (Kladnik) е посочено като село с 36 домакинства със 124 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кладник живеят 480 българи-християни.[3]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кладник има 608 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Кладник:[5]
Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
75 | 82 | 99 | 23 | 122 | 136 | 205 | 341 |
При избухването на Балканската война 5 души от Кладник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кладник като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Кладник
- Алексо Митанов (1870 - ?), български революционер от ВМОРО
БележкиРедактиране
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-22