Филип V Македонски

(пренасочване от Филип V)

Филип V Македонски (на старогръцки: Φίλιππος Ε΄; на латински: Philippus) е цар на Древна Македония от 221 г. пр. Хр. до 179 г. пр. Хр. По време на своето управление прави неуспешен опит да спре римската агресия на Балканския полуостров и да превърне държавата си в хегемон в региона. Определян е като „последния силен македонски владетел“.[1]

Филип V Македонски
Philip V of Macedon BM.jpg
Роден
Починал
Семейство
Род Антигониди
Баща Деметрий II
Майка Фтия
Братя/сестри Апама III
Деца Персей
Апама IV
Деметрий
Филип
Филип V Македонски в Общомедия

Принадлежи към династията на Антигонидите, син е на цар Деметрий II и Хризеида. През 229 г. пр. Хр. той е едва 9-годишен, когато баща му умира. Братовчедът на Деметрий II, Антигон III Досон e избран да управлява царството, до смъртта си през 221 г. пр. Хр.

УправлениеРедактиране

Филип V се възкачва на престола в 221 г. пр. Хр. и управлява до смъртта си през 179 г. пр. Хр. Млад, харизматичен, отличаващ се в битки, с него се свързвали надеждите за обединение на елините срещу външните агресори. Въпреки че в началото получава прозвището „Любимец на Елада“, дългото му царуване преминава под знака на напразни опити за възвръщане на величието на Македонската империя на Балканския полуостров.

В съюз с Ахейската лига и Епир, Филип V отначало воюва срещу Спарта и Етолийския съюз (т.нар. Съюзническа война 220 – 217 г. пр. Хр.). Войната е успешна за македонския цар, който защитава Тесалия, Пелопонес и заедно със съюзните ахейци, нахлува на територията на етолийците. Мирният договор потвърждава надмощието на македоните в Елада.

По-късно предприема военни действия по крайбрежието на Илирия, за да намали влиянието на разрастващата се Римска република и се съюзява с Ханибал от Картаген срещу Рим. Филип поема уговорката да нахлуе в Италия, за да помогне на Ханибал във войната с Римската република.

Първа македонска войнаРедактиране

В т.нар. Първа македонска война (217 – 206 г. пр. Хр.) Филип постига само незначителен напредък срещу римляните, които привличат Етолийския съюз и Пергам на своя страна против Македония. Ангажиран с военните действия срещу противниците си в Елада, Филип не успява да овладее илирийското крайбрежие и да изпълни обещаването си за навлизане в Италия.

През 206 г. пр. Хр. Филип V споразумява мир с Рим и Етолия, след като прогонва от Гърция пергамският цар Атал I. Заедно със селевкидския цар Антиох III Велики обявява война на малолетния цар на Египет Птолемей V и завладява птолемейските владения по югозападното крайбрежие на Мала Азия (Критската война, 205 – 200 г. пр. Хр.). Македонските завоевания в Егея будят безпокойството на Пергам и Родос които успяват да привлекат помощта на Рим, излязъл като победител от тежката Втора пуническа война с Картаген.

 
Македония в навечерието на Втората македонска война, ок. 200 г. пр. Хр.

Втора македонска войнаРедактиране

През 200 г. пр. Хр. римските легиони дебаркират в Тесалия. В хода на Втората македонска война римляните са подкрепени от Етолийската лига, Родос и Пергам, а след това на тяхна страна преминава и Ахейският съюз. Филип се оказва в изолация. Легионите на Рим заедно с армиите на антимакедонската коалиция нанасят решително поражение на македоните под командването на цар Филип V. След разгрома в битката при Киноскефала (197 г. пр. Хр.), Македония губи всичките си завоевания и правото да води война без съгласието на Рим, задължава се да изплаща данък на победителя, а царят е принуден да изпрати там знатни заложници включително и сина си Деметрий.

Последни годиниРедактиране

В годините след Втората македонска война Филип V подкрепя последователно Рим срещу противниците му в Елада и Егейско море. През 195 г. пр. Хр. изпраща подкрепление от 1 500 войници във войската на проконсула Фламинин срещу спартанския тиран Набис.[2] Избира страната на Рим и през 191 г. пр. Хр., след като етолийците се вдигат срещу римското господство, а сирийският цар Антиох III дебаркира в Централна Гърция. През 190 г. пр. Хр. снабдява армията на Луций и Публий Корнелий Сципион и осигурява безопасния ѝ преход по северното крайбрежие на Егейско море към Мала Азия, където римляните и съюзниците им сразяват Антиох окончателно. В замяна Сенатът освобождава македонските заложници и опрощава остатъка от паричната контрибуция, наложена на македоните след битката при Киноскефале.[3] В тези войни Македония постига и териториално разширение в южна Тесалия (включително град Деметриада)[4], но под римски диктат Филип е принуден да се откаже от придобивките си по тракийското крайбрежие – градовете Енос и Маронея, обещани на римския съюзник Евмен от Пергам.[5]

Отблъснат от Егея, през последните години от управлението си Филип V насочва военните и дипломатическите си усилия към Тракия и Дардания. Между 185 и 181 г. пр. Хр. предприема три големи похода срещу траките в хинтерланда на Византион и поречията на Хеброс и Стримон. Опустошава земите на одриси, беси, дентелети и меди, но опитът му да установи трайна власт в района на Филипопол не сполучва.[6] За да неутрализира отдавнашната заплаха за северните граници на македонското царство – дарданите, към 182 г. пр. Хр. сключва съюз с обитаващото долния Дунав племе бастарни.[7]

Военните усилия на Филип V след 197 г. пр. Хр. са в далеч по-малък мащаб от непрекъснатите войни, които води дотогава. Това и целенасочената му политика за насърчаване на брака и отглеждането на деца, както и заселването на голям брой траки и други „варварски“ народи в Македония позволяват на страната да се съвземе от демографските загуби.[8] С развитието на земеделието и отварянето на нови и стари златни мини в Пангей Македония се засилва и икономически. С увеличаването на населението укрепва и армията.[8][9]

Заселването на варвари в крайбрежните райони на Македония е съчетано с разселване на коренните македони към северните предели на страната. Това предизвиква вълнения, потушени безмилостно от Филип V.[10] Малко преди смъртта си, през 181 или 180 г. пр. Хр., той нарежда да бъде убит и синът му Деметрий, за когото смята, че се готви да вземе престола с помощта на римляните.[11]

Опитите да бъде предотвратено нарастващото могъщество на Рим се оказват безрезултатни. Тъй като Рим е наложил числено ограничение на македонската армия, Филип всяка година обучава наборници, които след това биват разпускани. Така се създава боеспособно население без официално увеличаване на войската.

През 179 г. пр. Хр. Филип V умира по време на похода му срещу дарданите. Наследен е от своя най-голям син Персей, последния владетел на Древна Македония.

ПотомствоРедактиране

От историческите извори са известни пет деца на Филип V Македонски:

  • Персей, който се възцарява през 179 г. пр.Хр. и умира години по-късно в римски плен, вероятно е от извънбрачна връзка на баща му с Поликратия от Аргос.[12]
  • Деметрий, екзекутиран по заповед на баща си през 181 г. пр.Хр., е от неизвестна по име съпруга на царя.[12]
  • третият син, наречен на баща си – Филип, е осиновен от Персей и също като него завършва живота си като римски пленник.[13]
  • две дъщери – Апама, която при царуването на Персей е омъжена за цар Прусий II от Витиния, и втора, неизвестна по име, омъжена за тракийския владетел Терес.[14]

БележкиРедактиране

  1. Жеков, Живко. Македоните, Филип V и римляните, – В: Чрез миналото към бъдещето, Сборник в чест на проф. днк Маргарита Карамихова, София, 2018, с. 112, 122.
  2. Gruen, Erich. The Supposed Alliance between Rome and Philip V of Macedon. – В: California Studies in Classical Antiquity, No. 6. 1973. с. 129. Посетен на 05.08.2020.
  3. Gruen 1973, с. 131 – 132.
  4. Gruen, Erich. The Last Years of Philip V. – В: Greek, Roman and Byzantine Studies. Vol. 15, No. 2. 1974. с. 228. Посетен на 05.08.2020.
  5. Gruen 1974, с. 237.
  6. Делев, Петър. Древна Тракия в края на III и през първата половина на II в.пр.Хр., с. 42 – 43 – В: Сборник в чест на XX години програми по египтология в Нов български университет. София, Български институт по Египтология, Нов български университет, 2017
  7. Gruen 1974, с. 239.
  8. а б Kleu, Michael. The Demographic Impact of War on the Home Front during the Reign of Philip V of Macedon, с. 228 – 229. – В: Lucia Cecchet, Christopher Degelmann, Maik Patzelt. The Ancient War’s Impact on the Home Front. Cambridge Scholars Publishing, 2019
  9. Eckstein, Arthur. Macedonia and Rome, 221–146 BC. В: Roisman, Joseph and Ian Worthington (ed.). A Companion to Ancient Macedonia. Blackwell Publishing Ltd, 2010. Blackwell Publishing Ltd, 2010. с. 239
  10. Gruen 1974, с. 238 – 239.
  11. Gruen 1974, с. 242.
  12. а б Carney, Elizabeth Donnelly. Women and Monarchy in Macedonia. University of Oklahoma Press, 2000. с. 193-194
  13. Smith, William (ed.). A Dictionarry of Greek and Roman Biography and Mythology. Vol. III. Boston, Little, Brown and Company, 1867, c. 271 (посетен на 06.08.2020)
  14. Astin, A. E. (ed.) The Cambridge Ancient History, Vol. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 519

Външни препраткиРедактиране

  • Philip V (238 – 179 BCE) – кратко резюме за Филип V с препратки към първоизточници, достъпни онлайн. (Посетен на 06.08.2020.)
  • Philip V – хронология на по-важните моменти от царуването на Филип V. (Посетен на 06.08.2020.)