Климент Главиницки
Климент е български духовник, главиницки епископ на Българската екзархия.[1][2]
| Климент | |
|---|---|
| български духовник | |
| Роден |
29 ноември 1882 г.
|
| Починал | 8 септември 1942 г.
|
| Религия | православие |
| Учил в | Черновицки университет |
БиографияРедактиране
Роден е на 29 ноември 1882 година[2] в южномакедонското село Цкалохор със светското име Тома Димитров Българов.[3] На 15 март 1906 година се замонашва и в същата година е ръкоположен за дякон.[2] В 1912 година като йеромонах завършва Богословския факултет на Черновицкия университет, Австро-Унгария.[3][2] На 8 септември 1912 година е ръкоположен за презвитер.[2] Служи като ефимерий в Цариград и в София.[2] По време на Първата световна война служи като протосингел на Пелагонийската митрополия в 1916 година, а в 1917 – 1920 година на Неврокопската митрополия.[2] На 27 септември 1917 година получава офикията архимандрит.[2]
На 21 септември 1932 година е ръкоположен за титулярен главиницки епископ и е наначен за викарий на екзархийския наместник митрополит Борис Охридски в Цариград.[1] Ръкополагането е извършено от митрополит Борис Охридски.[4] В 1936 година, след оттеглянето на митрополит Борис от Цариград, епископ Климент поема екзархийското наместничество.[5] А след като митрополит Неофит Скопски напуска Одрин в 1937 година, под негова опека остават всички българи в Европейска Турция.[4]
Умира в 1942 година в Истанбул. Погребан е до южната стена на българския храм „Свети Димитър“.[6]
Васил Велянов пише за него:
| „ | Неговата саможертвеност за народното дело, отеческа благост и грижа за повереното му паство още се помнят със синовно повиновение и признателност.[6] | “ |
БележкиРедактиране
- ↑ а б Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 15 септември 2018.
- ↑ а б в г д е ж з Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος Γλαβινίτσης κυρός Κλήμης. (1882-1942). // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 9 октомври 2017.
- ↑ а б Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ а б Динков, К. История на българската църква (четива). Враца, Редакция „Духовно възраждане“, 1953. с. 104.
- ↑ Грозев, Костадин, Тодор Попнеделев – съставители. Модерният историк – въображение, информираност, поколения. Даниела Убенова, 1999. ISBN 9548155761.
- ↑ а б Велянов, Васил. По благословения друм на любовта, единството и мира. София, Сиинодално издателство, 1978.
| пръв титулярен | → | главиницки епископ (21 септември 1932 – 8 септември 1942) |
→ | Стефан |
| Борис Охридски | → | екзархийски наместник в Цариград (1936 – 8 септември 1942) |
→ | Андрей Велички |