Отваря главното меню

Стефан Великотърновски

висш български православен духовник, великотърновски митрополит

БиографияРедактиране

Роден е със светското име Стайко Петров Стайков на 13 октомври (26 октомври нов стил) 1907 г. във варненското село Кара Хюсеин, България, като седмо дете в бедно семейство. Баща му е земеделец и абаджия, но също така пее и в църквата „Света Троица“. Начално образование Стайко получава в Кара Хюсеин (сега Чернево), а прогимназиално – в Козлуджа (дн. Суворово). През есента на 1921 година постъпва в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 г.. През септември 1927 г. става певец в църквата „Свети Архангел Михаил“ във Варна.[2]

През есента на 1928 г. постъпва в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, който завършва в 1932 г.. От 1932 до 1938 г. е писар и проповедник във Варненско-Преславската митрополия и пее във варненския хор „Морски звуци“ с диригент свещеник Христо Михайлов, брат на доц. Апостол Михайлов.[2]

На 4 януари 1935 г. във варненската катедрала „Успение Богородично“ митрополит Симеон Варненски и Преславски го замонашва под името Стефан, а на 5 януари в същия храм го ръкополага и в йеродяконски чин. В края на 1935 г. йеродякон Стефан организира и ръководи църковно-певчески курс при манастира „Св. св. Кирил и Методий“ в Преслав. След ходатайство на професор Петър Ников, племенник на владиката Симеон, е изпратен от ноември 1937 до септември 1938 година на богословска и езикова специализация във Фрайбург, Германия.[2]

След завръщането си, на 19 декември 1938 г. във варненския храм „Свети Николай“ е ръкоположен за йеромонах от митрополит Йосиф Варненски и Преславски и до началото на 1939 г. е финансов ревизор при митрополията. В учебната 1939/1940 година йеромонах Стефан е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария, а през септември 1940 г. отново заминава за Германия, за да следва в Юридическия факултет на Бреслауския университет (т. е. гр. Вроцлав, днес в Полша). През 1944 г. защитава докторат по право „Църквата и държавата в България“,[2] публикувана в България в 2011 г..[4]

На 2 август 1944 година е назначен за епархийски проповедник в Пловдивската епархия, а на 7 януари 1946 година по решение на Светия синод е получава офикията архимандрит от митрополит Кирил Пловдивски. От 16 юни 1947 година до април 1950 година архимандрит Стефан е протосингел на Пловдивската митрополия.[2]

По предложение на митрополит Кирил Пловдивски на 2 април 1950 г. в катедралата „Свети Александър Невски“ в София архимандрит Стефан е ръкоположен за главиницки епископ и е назначен за викарий на пловдивския митрополит. В 1953 – 1962 г. епископ Стефан Главиницки на практика управлява епархията, тъй като митрополит Кирил е вече и патриарх и пребивава в София.[2]

На 21 януари 1962 г. епископ Стефан Главиницки е избран, а на 28 януари 1962 г. е и канонически утвърден за търновски митрополит. Като митрополит в Търново се опитва да запази имотите на Църквата от посегателствата на комунистическите власти. С усилията му, независимо от съпротивата на властите, са ремонтирани храмове на епархията, а в някои манастири се строят нови сгради.[2]

Награден е с ордена на Българската православна църква „Св. св. Кирил и Методий“ I степен, както и с този на Руската православна църква „Свети Владимир“ II степен. Патриарх Николай VI Александрийски му връчва грамота и честния „Кръст на св. апостол и евангелист Марк“ I степен.[2]

От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здраве, митрополит Стефан е освободен от административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом.[2]

През 1992 г. митрополит Стефан Великотърновски е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 г. заедно с митрополитите Панкратий Старозагорски, Калиник Врачански, Пимен Неврокопски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български през 1971 г. Митрополитите заявяват, че смятат избора на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-предсетадел на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така наречения Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 г. Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.[5]

В март и май 1995 г. разколникът Стефан Великотърновски се разкайва и написва две покайни писма до патриарх Максим Български и Синода, с които желае да бъде опростен и е приет отново в лоното на църквата като бивш великотърновски митрополит.[2]

Умира на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново.[2] Опелото му е извършено на 12 ноември от патриарх Максим Български и членовете на Синода в катедралата „Рождество Богородично“. Погребан е в притвора на храма „Свети Николай“ в Арбанаси.[2]

БележкиРедактиране

  1. Цацов, Борис. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник. Princeps, 2003. ISBN 9548067757. с. 163.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Цацов, Борис. Днес се навършват 15 години от кончината на приснопаметния Великотърновски митрополит Стефан. // Българска православна църква – Българска патриаршия, 20 ноември 2010. Посетен на 16 септември 2018.
  3. Цацов, Борис. Скромен труженик на Господнята нива – 15 години от кончината на Великотърновския митрополит д-р Стефан (1907-1995). // Православна младеж, 14 декември 2010. Посетен на 16 септември 2018.
  4. Великотърновски митрополит Д-р Стефан. Църквата и държавата в България (1878-1918). 2011.
  5. Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии. // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Посетен на 6 юни 2017.
Климент главиницки епископ
(2 април 1950 – 21 януари 1962)
Стефан
Софроний великотърновски митрополит
(21 януари 1962 – 27 януари 1992)
Григорий