Серафим Алексиев

Серафим Алексиев е висш български православен духовник, архимандрит, и църковен писател.

Серафим Алексиев
български духовник
Роден	25 февруари 1912 г. Горно Броди, Османска империя
Починал	13 януари 1993 г. София, Република България
Религия	православие
Учил в	Богословски факултет на СУ

Биография

Роден е през 1912 година в Горно Броди, Сярско, със светското име Стоян Георгиев Алексиев. Учи в Софийската духовна семинария и в Старокатолическия богословски факултет в Берн, Швейцария. Преподава в продължение на десетилетия в Пловдивската и Софийската Духовна семинария, а от 1960 до 1969 година - и в Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София, където е доцент в катедрата по догматическо богословие. През 1940 година приема монашество, а три години по-късно е ръкоположен за йеромонах. През 1947 година е въведен в архимандритски сан и поема ръководството на културно-просветния отдел при Светия Синод в София.

Поради несъгласие с календарната промяна и с членуването на Българската православна църква в Световния съвет на църквите, през 1969 година архимандирт Серафим преустановява преподавателската си дейност и се оттегля в манастира „Покров на Пресвета Богородица“ в Княжево край София. В него той остава до края на живота си, като продължава пастирската си дейност и създава още много трудове.

На 26 януари 1993 година архимандрит Серафим умира в София.

Автор на книги за православни светци.

Литература

• „Прозрения“, Русе, 1940 година
• Серафим Алексиев - „Стихотворения“, публикувани в сп. „Зов“, книга 4 и 5 - година 12 и книга 2 - година 14, София, 1942 година
• „Песни за живота и смъртта“, Русе, 1943 година