Ковач (община Брод)

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Ковач.

Ковач (на македонска литературна норма: Ковач) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).

Ковач
Ковач
— село —
Сретсело во Ковач.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.6792° с. ш. 21.1322° и. д.
Ковач
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Брод
Географска област Горно Поречие
Надм. височина 660 m
Население 54 души (2002)
Пощенски код 6535
Ковач в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Поречие в източното подножие на планината Добра вода.

ИсторияРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“ е обновена или издигната в 1626[1] или в 1631 година.[2] Гробищната църква „Света Варвара“ също е от третото десетилетие на XVII век.[3] Разрушената църква „Свети Теодор“ също е била стара.[4] В 1802 година е изградена „Свети Йоан“, в 1891 – „Свети Атанасий“, а в 1934 година – „Свети Тодор“.[5]

В XIX век Ковач е село в Поречка нахия на Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ковач (Kovatch) е посочено като село с 25 домакинства със 122 жители българи.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Коач е населявано от 240 жители българи християни.[7]

Цялото село в началото на XX век е сърбоманско. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ковач има 46 сръбски къщи.[8] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коач има 400 българи патриаршисти сърбомани и в селото работи сръбско училище.[9]

При избухването на Балканската война 1 човек от Ковач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ковач като българско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 54 жители македонци.[12]

БележкиРедактиране

  1. Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Инсититут за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 73. Посетен на 7 март 2014 г.
  2. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 25.
  3. Smiljanić, T. Kičevija. Naselja i poreklo stanovništva, SKA/Srpsi Etnografski Zbornik LI, Beograd 1935, 328.
  4. Велев, Илија. Преглед на средновековни цркви и манастири во Македонија. Наша Книга, 1990. с. 174.
  5. Бродско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 7 март 2014 г. Архив на оригинала от 2012-06-14 в Wayback Machine.
  6. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94-95.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 258.
  8. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  11. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008