Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За средновековната крепост вижте Кожле (крепост).

Кожле (на македонска литературна норма: Кожле) е село в община Ибрахимово (Петровец) на Северна Македония.

Кожле
Кожле
— село —
Манастирът „Рождество Богородично“
Манастирът „Рождество Богородично“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.8406° с. ш. 21.6822° и. д.
Кожле
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Скопски
Община Ибрахимово
Географска област Блатия
Надм. височина 233 m
Население 14 души (2002)
Пощенски код 1044
МПС код SK
Кожле в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото се намира в областта Блатия на десния бряг на Пчиня.

ИсторияРедактиране

 
Стоянов мост над Пчиня

На 1,6 километра източно от селото е разположена крепостта Маркови кули. Под нея е средновековният Кожленски манастир „Рождество Богородично“ (бивш „Свети Никола“).

В 1847 година е изградена църквата „Свети Спас“.

В края на XIX век Кожле е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кожле живеят 585 българи-християни.[1]

В началото на XX век селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 22 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кожле има 344 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[3]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Българският свещеник Тодор Колев е тормозен от властите.[4]

При избухването на Балканската война 3 души от Кожле са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

В Първата световна война 4 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 10
албанци 2
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 1

ЛичностиРедактиране

Родени в Кожле
  •   Атанас Стоилев, български революционер от ВМОРО, четник на Тодор Паница[8] и Петър Журски[9]
  •   Васил Йорданов, български революционер, деец на ВМОРО, през Първата световна война, по случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание, е награден с орден „За военна заслуга“ за заслуги към постигане на българския идеал в Македония[10]
  •   Тодор Попандреев, български свещеник, изтезаван от сръбските власти след Междусъюзническата война[11]
  •   Трайко Христов, български революционер, деец на ВМОРО
Починали в Кожле
Свързани с Кожле

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114 – 115. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 3 – 4.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3
  7. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.3
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.16
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108
  11. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 425.