Константин Минов

Константин (Кочо) Минов[1] (на сръбски: Константин Миновић или Konstantin Minović, Константин Минович) е македонски сърбоманин, сръбски учител, а по-късно духовник в Македония, активен деец на Сръбската пропаганда в областта в началото на XX век.[2]

Константин Минов
Константин Миновић
сърбомански духовник

Роден
Починал
Кожле, Османска империя

Религия Православие

БиографияРедактиране

 
Надгробната плоча на Константин Минов в скопската църква „Свети Спас“ (вдясно)

Константин Минович е роден около 1868 година[3] в Скопие.[2] Получава образование в български училища и в осемдесетте години на XIX век става български учител в родния си град.[2]

В 1893 година Сръбското консулство в Скопие с много усилия успява да отдели от гръцката патриаршеска община около 14 български къщи и 10 влашки, привлича и уволнения поради лошо поведение Минов и формира сръбска община в Скопие.[1] Според сръбски източници напуска българското училище, тъй като смята, че народът трябва да се върне към старото предекзархийско национално съзнаниие – сръбското.[2] След като сърбите получават право да отварят училища в Косовския вилает, Минов става сръбски учител и работи в много селища, включително в голямото църногорско сърбоманско село Кучевища.[2]

По време на така наречената Байряшка афера в Скопие в 1896 година, когато български комити окачват знаме със смъртна присъда на султан Абдул Хамид II, след намеса на българския митрополит Синесий Скопски, османските власти осъждат Минов на 101 години заточение в Бодрум кале, но с помощта на сръбските дипломати след една година е освободен.[2]

В 1899 година става сръбски свещеник и е енорийски свещеник първо в „Свети Спас“, а след това в Кочани и Никодин и най-накрая в скопското село Кожле. Заради сърбоманската му дейност Вътрешната македоно-одринска революционна организация му издава смъртна присъда. Макар и да разбира, че е в черния списък на българските комити, Минов не напуска свещеническия си пост.[2]

Убит е от скопските българи на 11 ноември 1905 година. Погребан е в двора на скопската църква „Свети Спас“.[4][2]

БележкиРедактиране

  1. а б Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало, в: Избрани произведения, том II. София, Наука и изкуство, 1970. с. 177.
  2. а б в г д е ж з Станић, Миле, Михаило Г. Ристић. Свештеници са којима сам радио. // Вардарски зборник 1. Београд, 1999. с. 83-85.
  3. В 1905 година е на 37 години.
  4. Проф. Овчаров, Николай. В Скопие бранят българското име. // вестник „Стандарт“, 23 май 2009. Посетен на 1 февруари 2014 г. Архив на оригинала от 2014-02-03 в Wayback Machine.