Кожушани (на гръцки: Φιλώτεια, Фило̀тия, до 1922 година Κουζούσιανη, Кузусяни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Кожушани
Φιλώτεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 179 m
Население 543 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на 10 километра северно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), източно от реката Карадере.

ИсторияРедактиране

В документ от 1184 година се споменава Пузухия-Кузухия (Πουζούχια-Κουζούχια), принадлежащо на Великата лавра в Атон.[2]

В Османската империяРедактиране

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кожушани (Кожюшани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 623 души и 176 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Козишоми (Кожушани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 72 българи християни и 1150 българи мохамедани.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кузишане (Kouzichané) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кожушани има 36 къщи славяни християни, 205 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.[6] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция, предимно от Хили (Шиле) и района.[2] В 1922 година е преименувано на Филотия. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 315 души.[7]

В 1981 година селото има 647 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.[8]

Старата, изписана църква на селото „Свети Димитър“ пострадва от земетресение в 1990 година. Новата също е посветена на Свети Димитър.[2]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 647 639 543

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в Η Φιλώτεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"