Къпиняни
Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
|
Къпиняни Εξαπλάτανος |
|
|---|---|
| — село — | |
 Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година |
|
  Къпиняни  Къпиняни  Къпиняни |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 1292 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 580 04 |
| Телефонен код | 23840-4 |
ГеографияРедактиране
Къпиняни е разположено в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 километра северно от град Воден (Едеса).[2][3]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.[9]
Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.[3]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.[10] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени гърци, бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.[3] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.[11]
ПреброяванияРедактиране
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1920 | 1569 | 2156 | 1974 | 2028 | 2049 | 2109 | 2069[3] | 1768 | 1292 |
ЛичностиРедактиране
- Свързани с Къпиняни
Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни[3]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Εξαπλατάνου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ а б в г д е Ο Εξαπλάτανος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012