Къпиняни
Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
| Къпиняни Εξαπλάτανος | |
| — село — | |
 Паметник на Менелаос Лудемис в Къпиняни | |
  Къпиняни  Къпиняни  Къпиняни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 1080 души (2021 г.) |
| Къпиняни в Общомедия | |
География
редактиранеКъпиняни е разположено на 125 m надморска височина[2] в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).[3][4]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеВ средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.[8]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[9] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.[10]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото със 178 жители българи християни и 1450 – българи мохамедани.[2]
Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.[4]
В Гърция
редактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.[11]
Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени 1241 гърци,[2] бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.[4] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.[4] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.[12]
От 2156 жителив 1940 година 300 са с местен произход, а останалите са бежанци.[2]
По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от жителите на селото се изселват в големите градове.[2]
Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, десертно грозде, пипер, овошки, като е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Караагач[13] | Καραγάτς | Фтелея | Φτελεά[14] | местност на ЮИ от Къпиняни[13] |
| Барища[13] | Μπαρετσα | Микрес Гурнес | Μικρές Γοϋρνες[14] | река на З от Къпиняни, десен приток на Мъгленица[13] |
| Балабаново[13] | Μπαλαμπανόβα | Кладера | Κλαδερά[14] | местност на СЗ от Къпиняни[13] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1561[2] | 1520[2] | 1569[2] | 2156[2] | 1974[2] | 2028[2] | 2049[2] | 2109[2] | 2069[2][4] | 1768 | 1292 | 1080 |
Личности
редактиране- Свързани с Къпиняни
Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни[4]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 90. (на македонска литературна норма)
- ↑ Τοπική Κοινότητα Εξαπλατάνου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ а б в г д е Ο Εξαπλάτανος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)