Къпиняни
Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония. Селото има население от 1768 души (2001).
|
Къпиняни Εξαπλάτανος |
|
|---|---|
| — село — | |
 Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година |
|
  Къпиняни  Къпиняни |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 125 m |
| Население | 1768 души (2001) |
| Пощенски код | 580 04 |
| Телефонен код | 23840-4 |
ГеографияРедактиране
Къпиняни е разположено в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 километра северно от град Воден (Едеса).[2][3]
ИсторияРедактиране
В Османската империяРедактиране
В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.[7]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.[9]
Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.[3]
В ГърцияРедактиране
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени гърци, бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.[3] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.[10]
ПреброяванияРедактиране
- 1920 – 1920 жители
- 1928 – 1569 жители
- 1940 – 2156 жители
- 1951 – 1974 жители
- 1961 – 2028 жители
- 1971 – 2049 жители
- 1981 – 2109 жители
- 1991 – 2069 жители[3]
ЛичностиРедактиране
- Свързани с Къпиняни
Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни[3]
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καπίνιανη -- Εξαπλάτανος
- ↑ Τοπική Κοινότητα Εξαπλατάνου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
- ↑ а б в г д е Ο Εξαπλάτανος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928