Козбунар
Козбунар (на македонска литературна норма: Козбунар) е село в източната част на Северна Македония, община Радовиш.
| Козбунар Козбунар | |
| — село — | |
 | |
  Козбунар | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Радовиш |
| Надм. височина | 1177 m |
| Население | 17 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 2420 |
| Козбунар в Общомедия | |
География
редактиранеСелото се намира в планината Плачковица, северно от общинския център Радовиш.
История
редактиранеВ XIX век Козбунар е неголямо, изцяло българско село в Радовишка кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Козъ Бунаръ) има 190 жители, всички българи християни.[1]
В началото на XX век мнозинството от жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Козбунар (Kozbounar) има 216 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Козбунар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Личности
редактиране- Родени в Козбунар
Александър Йосифов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[4]
Паско А. Василев (1896 – 1944), югославски партизанин, Струмишки партизански отряд[5]
Бележки
редактиране- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 234.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 138-139. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
- ↑ Струмички партизански одред. Струмица, Сојуз на борците од НОАВМ и граѓани продолжувачи, 2018. с. 149.