Петър Ангелов (ВМОРО)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за войводата на ВМОРО. За войводата на ВМРО вижте Петър Ангелов (ВМРО).

Петър Димитров Ангелов, наречен Любен[1], е български офицер и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и паланечки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Петър Ангелов
български военен и революционер
Петър Ангелов, Кръстьо Българията и Никола Жеков

Роден
Починал
Етнос българи

БиографияРедактиране

Петър Ангелов е роден на 29 юли 1878 година в Хасково, тогава в Източна Румелия. Завършва подофицерска школа и служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в дейността на Тайните подофицерски братства на Върховния комитет. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а през 1903 година е военен инструктор в четата на Михаил Герджиков в Одрински революционен окръг и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

 
Сборната чета на Петър Ангелов и Димитър Кирлиев.

Петър Ангелов е делегат на конгреса на Петрова нива на 11 юли 1903 година и е определен за войвода на Пиргопулския революционен участък в Странджа. По време на Илинденско-Преображенското въстание води сражения в Малко Търновско и разбива турските гарнизони в селата Маджура, Курфоколиба и Инеада.

 
Сборната чета на Скопския конгрес. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

След потушаването на въстанието се прибира в България и от 14 юни 1904 година е войвода в Паланечко. Четата му е съставена от 25 души, като 14 четници са родени в свободна България. В четата влизат и Рудолф Голият от Виндишгрец и Карло Антон Хошек от Прага, Австро-Унгария. На 2 януари 1905 година Петър Ангелов участва на скопския конгрес в село Кнежево.

На втория конгрес на Скопския революционен окръг през ноември 1906 година става нелегален член на Скопския окръжен революционен комитет.

Петър Ангелов участва в Балканската и Междусъюзническата войни в четата на Яне Сандански, а по-късно в 3 рота на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение.[5] За проявена храброст е произведен в офицерски чин през 1913 година. Сражава се и в Първата световна война.

След войните се присъединява към Федералисткото крило и подкрепя проюгославската политика на земеделското правителство на Стамболийски.[6]

Убит е на 9 август 1923 година в София по нареждане на Тодор Александров[7][8] от Мито Джузданов.[9]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61.
  2. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
  3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  4. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.43
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  6. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934, Димитър Тюлеков, I. Създаване и дейност на ВМРО в Пиринска Македония (1919-1924), 2. ВМРО и общобългарските политически борби.
  7. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 8.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 17.