Отваря главното меню

Койково (на македонска литературна норма: Којково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Койково
Којково
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0831° с. ш. 22.2704° и. д.
Койково
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Кратово
Географска област Осогово
Надм. височина 1092 m
Население (2002) 36 души
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото e разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

ИсторияРедактиране

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Койкова със 7 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 6 джизие ханета в Койкова.[2]

В XIX век Койково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койково има 160 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Койково (Koïkovo) има 124 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 5 души от Койково и 2 души от Дълги дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

ЛичностиРедактиране

Родени в Койково
  •   Апостол Заов (Завов, Захов), македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, 3-та рота на 7-а кумановска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[6]
  •   Анто (Ампо) Наков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
  •   Величко Георгиев, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 3-та солунска дружина[8]
  •   Заре Велков Стойков – Дедо Зао, деец на ВМОРО и ВМРО
  •   Йосиф Велков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10-та прилепска дружина, щаб на 3-та МОО бригада[9]
  •   Мите Анастасов (Демо Анастасов, 1882 – 1915), български революционер
  •   Мите Делов, македоно-одрински опълченец, четата на Славчо Абазов[10]
  •   Мите Заов Велков, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 4-а рота на 2-ра скопска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[9]

БележкиРедактиране

  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.130-131.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845, 852.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 262, 267.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 478.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 150.
  9. а б „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 123.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.


Населени места в Община Кратово  
Кратово | Близанци | Вакуф | Горно Кратово | Димонце | Емирица | Железница | Живалево | Каврак | Кетеново | Кнежево | Койково | Конюх | Крилатица | Куклица | Куново | Луково | Мушково | Нежилово | Пендак | Приковци | Сакулица | Страцин | Талашманце | Татомир | Тополовик | Търновац | Туралево | Филиповци | Шлегово | Шопско Рудари

Исторически села: Ваклинци | Върбица