Койково (на македонска литературна норма: Којково) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

Койково
Којково
— село —
Воденица на Злетовската река край Койково
Воденица на Злетовската река край Койково
42.0831° с. ш. 22.2704° и. д.
Койково
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина1092 m
Население36 души (2002)
Пощенски код1360
Койково в Общомедия
Затворници от Кратовска околия от Скопския затвор, освободени при амнистията от април 1904 г. № 36 - Славчо си на Анастас от Злетово, № 37 – Санде, син на поп Мано, от Лесново, № 38 - Васил, син на Петко, от Лесново, № 39 – Георги, син на Димо, от Лесново, № 40 – Даскал Георги, син на Иван, от Маало Варош, № 41 – Божин, син на Георги, от Семери, № 42 – Данаил, син на Илия, от Зелениград, № 43 – Заро, син на Вълко, от Койково

География

редактиране

Селото e разположено североизточно от общинския център Кратово, високо в Осоговската планина.

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Койкова със 7 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 6 джизие ханета в Койкова.[2]

В XIX век Койково е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койково има 160 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Койково (Koïkovo) има 124 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 5 души от Койково и 2 души от Дълги дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности

редактиране
Родени в Койково
  •   Апостол Заов (Завов, Захов), македоно-одрински опълченец, 26-годишен, земеделец, 3-та рота на 7-а кумановска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[6]
  •   Анто (Ампо) Наков, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, 3-та рота на 3-та солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]
  •   Величко Теодосиев (1890 - ?), български революционер от ВМОРО и ВМРО
  •   Заре Велков Стойков – Дедо Зао, деец на ВМОРО и ВМРО
  •   Йосиф Велков, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 10-а прилепска дружина, щаб на 3-та МОО бригада[8]
  •   Мите Анастасов (Демо Анастасов, 1882 – 1915), български революционер
  •   Мите Заов Велков, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, земеделец, неграмотен, 4-та рота на 2-ра скопска дружина, посочен от Дълги дол, Кочанско[8]
  1. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845, 852.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 262, 267.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
  8. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 123.