Кокино (мегалитна обсерватория)
Ко̀кино, научно название Скално светилище Татикев камен, е мегалитна обсерватория в Северна Македония.[1] Обектът е обявен за паметник на културата с изключително значение.[2]
| Кокино | |
 Мегалитният трон при Татичев камък | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Кокино Местоположение в Северна Македония | |
| Страна |  Северна Македония |
| Археология | |
| Вид | Мегалитно съоръжение |
| Период | XV-XII век пр.н.е. |
| Култура | Палеобалкански култури |
| Епоха | късна Бронзова епоха |
| Кокино в Общомедия | |
Местоположение
редактиранеНнамира се в община Старо Нагоричане, на около 50 km разстояние по права линия от Скопие, на 35 km от Куманово, на връх Татичев камък. Наречена е на най-близкото село в региона Кокино. До археологическия обект се стига по тесен асфалтов път, а последните 500 m към т.нар. „обсерватория“ при връх Татичев камък се изминават пеша. Тя е разположена на скалния масив при самия върх, на надморска височина от 1030 m и обхваща площ от 5000 квадратни метра.[3]
Откритие
редактиранеОбсерваторията случайно е открита през 2001 г. Година по-късно стартират изследванията организирани от Народния музей в Куманово.[4]
Датиране
редактиранеТя е датирана към 1800 година пр. Хр., т.е. ранната Бронзова епоха (ХIV – ХII в. пр. Хр.)
Археоастрономическо проучване
редактиранеПрез 2003 г. от българския археоастроном доц. Алексей Стоев, а впоследствие от Гьоре Ценев (от Астрономическата обсерватория в Скопие) провеждат съответните проучвания при които са открити маркери за лятното слънцестоене, равноденствието, голямото и малкото луностояние. Локализирана е площадката за наблюдение – издялана в скалата форма и т.нар. „трон“ оформен в скалите.[5]
Описание и особености
редактиране
Мегалитната обсерватория се намира на неовулканичен хълм. Скалите са се формирали от втвърдяването на лавата, която изтекла от вулканичен кратер. Времето и ерозията направили процепи и част от тези процепи са основните маркери, които са използвани от древните обитатели на мястото за следене циклите на слънцето и луната и отмерване на времето.
Каменните маркировки в миналото са обозначавали местата за изгряване на слънцето в дните на равноденствия и слънцестояния, както и максималните отсояния на луната, които се повтарят през 18.6 г. (т.н. „драконическа година“). Вероятно някои членове на племенните общности имали задачата ежедневно да следят движението на небесните тела и да правят календари за определяне на дните за ритуалните обреди, както и за започване на сезонните работи в земеделието и животновъдството. Обсерваторията е разположена на две скалисти платформи, от които се следели планетите. На горната платформа са открити следи от няколко сгради и части от керамика.
Според заключението на археолозите на обекта Татичев камък всъщност не е имало жилища а обсерваторията същевременно е била и светилище. В процепите между скалите са оставяни предмети, предназначени за дар на боговете. На обекта се наблюдава и скално образувание във вид на трон, където вероятно са седели старейшините на племето, за да наблюдават изгревите и залезите на слънцето в определени дни от годината. Находките, открити на място, дават основание обсерваторията се датира в късната бронзова епоха (XV-XII век пр. Хр.), т.е. от времето на възхода на тракийския Перперек. Според българския археолог доц. Николай Овчаров мегалитният трон, регистриран при Татичев камък, е аналогичен на открития в рамките на археологическия обект Перперикон трон. (Тази хипотеза на е потвърдена от допълнително научно проучване).[6].
Спорни класификации
редактиранеПопуляризираща презентация направена от НАСА упоменава наблюдателната площадка край село Кокино в илюстративен списък за „древни наблюдателни локации“ (ancient observatory sites) след Абу Симбел(Египет), Стоунхендж(Великобритания), Ангкор Ват (Камбоджа).[7]
Макар списъкът да изтъква широкото разпространение (а не хронология или значимост), по-късно този факт се ползва като аргумент в мотивировката за включването на обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО[8], а също и в публикации с претенции за академичност (напр. от Гьоре Ценев).
В публикувания през 2004 „Macedonia The Bradt Travel Guide“, авторката Тами Евънс цитира свое проучване, според която – „изследователи или представители на НАСА никога не са посещавали и изследвали обекта“.[9]
Галерия
редактиране-
Поглед на юг -
Тронът -
Тронът (фрагмент от площадката) -
Маркер (процеп) -
Вулканични скали -
Менхири -
Изгревът на Слънцето при обсерваторията -
Звездното небе над обсерваторията -
Звездното небе над обсерваторията -
Звездното небе над обсерваторията -
Звездното небе над обсерваторията -
Поглед на югозапад от обсерваторията -
Оформените в скалите площадки
.JPG)
Източници
редактиране- ↑ Cenev, Gjore (2002), Мегалитска обзерваторија на Кокино, Муѕејски Гласник, Народен Музеј на Куманово, vol. 7 – 9, 2002, 49 – 68
- ↑ Културен предел „Кокино“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-19. Посетен на 18 октомври 2017.
- ↑ Stankovski, Jovica (2007), Кокино – светилиште и стара опсерваторија, Зборник посветен на К. Јорданов, Институт по тракологија, Sofija.
- ↑ Cenev, Gjore, Megalithic observatory Kokino, Publications of the Astronomical Observatory of Belgrade, Vol. 80, p. 313 – 317
- ↑ Stoev A. and P. Stoeva, Archaeoastronomical interpretation of the Tatichev kamen rock-cut monument near the Kokino Village, Staro Nagoricane municipality, Macedonia, Pirajhme, vol.II, ISSN 1409 – 9845, Kumanovo, 2003, pp. 329 – 345.
- ↑ Николай Овчаров „Археологически пътувания из Македония“; ISBN:978-954-579-791-0; Издателство Славена; Варна, 2009, стр. 28
- ↑ sunearthday.nasa.gov – Ancient Observatories, архивирано
- ↑ Archaeo-astronomical Site Kokino, (whc.unesco.org)
- ↑ Thammy Evans; „Macedonia (Bradt Travel Guide) Paperback“; Bradt Travel Guides; 5 edition (7 юни 2015); ISBN-10: 1841628581