Отваря главното меню

Колопанци (на гръцки: Κουλουπάντσα, Кулупанца) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Делта в административна област Централна Македония.

Колопанци
Κουλουπάντσα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Делта
Географска област Вардария
Надм. височина 2 m
Население (преди 1928) изселено души
Пощенски код -
Телефонен код -

Съдържание

ГеографияРедактиране

Колопанци е било разположено в Солунското поле, в областта Вардария североизточно от Кулакия (Халастра), югозападно от Текелиево (Синдос) и на километър югоизточно от Коняри (Анатолико), между двата стари ръкава на Вардар.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Колопанци е чифлик с българско население в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Котопеца (Kotopetza), Камбанийска епархия, живеят 222 гърци.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Колонпенци (Colonpentzi) е показано като село с 40 домакинства и 193 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колопанци има 175 жители българи.[3]

Цялото християнско население на селото е гъркоманско под върховенството на Цариградската патриаршия - по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колопанци (Kolopantzi) има 160 българи патриаршисти гъркомани.[4]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Колопандзи (Κωλοπάντζι) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 40 жители с гръцко национално съзнание.[5]

В ГърцияРедактиране

В 1913 година след Междусъюзническата война Колопанци остава в Гърция. В 1920 година Колопанци има 26 жители.[6]

БележкиРедактиране

  1. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 37.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.154-155.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 141.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 218-219.
  5. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 – 137.
  6. Δήμος Εχεδώρου. Η Σίνδος (Νεότερη περίοδος).