Колубара е река в Западна Сърбия, десен и последен голям приток на Сава. Дължината ѝ е 123 км.

Етимологията на името ѝ е прабългарско (от колобър (жрец) → колубря → колубара/лат. kolobur, гр. κολοβρα) [1]. Топонимията по Колубара и в Мачва издава българското им владение по време на Първата и в началото след възстановяване на българската държава през 1185 година. [2] Водосборен басейн - 3,600 km². Районът е богат на лигнитни въглища.

Образува се от реките Обланица и Ябланица във Валево. По-големите ѝ десни притоци са Градац (Градец), Лиг и Пещан, а ляв - Тъмнава. По долината на Колубара минава автомобилен път и железопътна линия.

Източници редактиране

  1. Добрев, Петър. Сто години слепота. ИК „ГАЛИК“, ISBN 954-582-004-7, 2006.
  2. Коледаров, Петър. Политическа география на средновековната българска държава. БАН, София, 1979/1989.