Комбинационна логическа схема
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: сливане на добавен текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Комбинационната логическа схема е вид електронна схема в цифровата електроника. Тя представлява съвкупност от входове, в които постъпват двоични сигнали и свързани помежду си логически елементи, които осъществяват проебразуването на входните сигнали в изходни. Комбинационните логически схеми се характеризират със следните особености:
- не съдържат памет, тоест изходните сигнали зависят само от входните и не зависят от предишното състояние на схемата;
- не може да има затворена верига, по която сигнал от i-тия елемент, преминавайки през няколко други логически елемента, да постъпва на входа на i-тия елемент;
- при тях се извършва последователно преобразуване на входните сигнали в междинни, а междинните – в изходни, т.е. последователно многостъпално преобразуване.
Комбинационните логически схеми могат да бъдат: Шифратори, Дешифратори, Мултиплексори, Демултиплексори, Преобразуватели на код, Преобразуватели на светлина, Цифрови компаратори, Суматори и др.
При комбинационните логически схеми състоянията на изходите зависят само от текущото състояние на техните входове. За разлика от последователните схеми, комбинационните логически схеми не съдържат елементи на памет и могат да бъдат изградени само с помощта на логически вентили. Изходните променливи Yo еднозначно се определят от стойностите на входните променливи Xi. Връзката между входните и изходните променливи в комбинационните схеми се задава с помощта на таблици или булеви функции. Най-често срещаните и използвани в практиката комбинационни логически схеми са реализирани в интегрално изпълнение, но за много практически случаи, те трябва да се съставят с логически елементи или с използването на интегрални комбинационни схеми.