Цифрова електроника, Цифрова техника или Импулсна техника е раздел от електрониката, който изучава цифровите сигнали и проектирането на съответните устройства. Тя представлява усъвършенстване на и контрастира с аналоговата електроника, основана на аналогови сигнали.

Цифровите електронни схеми обикновено съдържат голям брой логически елементи, често реализирани като интегрална схема. Дори сложни устройства могат да се възпроизведат в електронен цифров вид чрез използване на Булеви логически функции.[1]. В съвременните електронни схеми цифровата електроника е предпочитана поради многофункционалността, повишената степен на интеграция и свеждането на понятията към логически функции.

Още през Средновековието математиците се стремели да представят числата чрез логически функции. Готфрид Лайбниц усъвършенства двоичната бройна система и установява, че при нея могат да се съчетаят принципите на аритметиката и логиката. За основа на цифровата електроника се счита създадената в средата на XIX век Булева алгебра. Тя е наричана още и математическа логика и е въведена от английския физик Джордж Бул през 1854 г. Освен революционната си идея Бул представя ясни методи за представяне на математическите функции в логически вид. Булевата алгебра работи основно с две величини – 0 или 1. Ако се интерпретират като сигнали, тези две величини в съвременните електронни средства са дефинирани технически като електрическо напрежениесъс стойности в диапазона от 0 до 5 – 5,8 V в зависимост от състоянието на сигнала. Тези сигнали могат да се предават, обработват и запаметяват много лесно.

През 30-те години на XX век американският учен Клод Шанън разработва различни превключващи електрически вериги. Правят се различни схеми с диоди и електронни лампи за създаване на някакъв сигнал, формиран от няколко прости сигнала, дефинирани в един интервал. Резултатите от тези експерименти довеждат до създаването на различни логики. Диодната логика и ламповата логика се смятат за едни от първите логически структури за формирането на логически елементи и схеми. Използването и експериментирането с различни елементи води до създаването на нови логики и логически фамилии. През 50-те години на XX век диодната и резисторната логика са доусъвършенствани. През 60-те години с навлизането на транзисторите се ражда ТТЛ логиката, изградена от схеми, в основата на които е биполярен транзистор. В края на 60-те и началото на 70-те се въвежда нова, CMOS логика, изградена върху полеви транзистор.

Днес за формирането на логически функции и схеми се използват различни логики и логически функции. След създаването на нови видове транзистори, се създават и схеми с различни транзистори и нови химични съединения. С разработката на новите логически схеми се постига по-голямо бързодействие и по-малка консумация на енергия.

Основни логически функции

редактиране
  • функция НЕ (инвертор)
  • функция И (логическо умножение)
  • функция ИЛИ (логическо събиране)
  • функция изключващо ИЛИ
  • функция И-НЕ
  • функция ИЛИ-НЕ
  • функция изключващо ИЛИ-НЕ

Представянето на тези функции може да бъде извършено чрез таблица за истинност, логически израз или карта на Карно.

Логически схеми

редактиране
  • буфери-схема свързана с други схеми за съгласуване на сигналите
  • схеми за извършване на основни математически операции с двоични числа
  • схеми за повтаряне или предаване на подаден сигнал

Запаметяващи клетки

редактиране
  • Т-Тригери
  • Д-Тригери
  • Ер-Ес Тригери
  • Ер-Ес-Ц Тригери
  • Жи-Ка Тригери

Комбинационни логически схеми

редактиране

Последователни логически схеми

редактиране

Генератори на импулси

редактиране

Източници

редактиране
  1. Null, Linda, Lobur, Julia. The essentials of computer organization and architecture. Jones & Bartlett Publishers, 2006. ISBN 978-0-7637-3769-6. p. 121. We can build logic diagrams (which in turn lead to digital circuits) for any Boolean expression... (на английски)