Вижте пояснителната страница за други значения на Коми.

Коми (или коми-зирянски) е угро-фински език, говорен от народа коми в североизточната част на европейска Русия. Най-близкият до него език е удмуртският, като двата езика образуват подгрупата на пермските езици.

Коми
Коми кыв
РазпространениеРусия, Коми
Говорени от293 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Коми в Общомедия

Диалекти

редактиране

Има 3 основни наречия, всяко от които има собствена книжовна норма:

  • северно (коми-зирянски) – говори се от около 200 хил. души.
    • сиктивкарски
    • нижневичегодски
    • верхневичегодски
    • среднесисолски
    • верхнесисолски
    • вимски
    • лузко-летски
    • ижемски
    • печорски
    • удорски

Отделните наречия не се различават особено. Един от диалектните признаци е промяната на съгласния звук на мястото на историческото краесловно [-l]. Имаме:

  • елови диалекти – [l] се пази във всички позиции: кылыс „езикът му“, кыл „език“.
  • ве-елови диалекти – [l] в края на сричката преминава във [v]: кылыс, кыв.
  • нулеви-елови диалекти – [l] в края на сричката преминава в [u] или изпада: кылыс, кыу или кы.

Писменост

редактиране

Интересно е да се отбележи, че най-старата писменост на коми датира от 14 век. Създадена е била от мисионера Степан Храп, чиято майка е била коми, в град Велики Устюг въз основа на кирилицата и гръцката азбука. От 16 век се използва руската кирилица, а са въведени две допълнителни букви: I, і и Ӧ, ӧ. През първата половина на 20 век, за няколко години се използва молодцовската азбука, също вариант на кирилицата.

Граматически особености

редактиране
  • Има силно развита падежна система (16 падежа) с форми за всяко притежателно лице. Имената нямат род, а се делят по признака притежание (мой, твой, негов, наш, ваш, техен).
  • Падежните окончания се поставят след показателя за множествено число и притежателен суфикс. При наличие на притежателен суфикс се получава лично-притежателно склонение, което има особена форма в някои падежи. Нормативната форма (притежателен суфикс + падеж) не е отбелязана в дадената таблица.
  • Именителният падеж има нулево окончание.
Въпрос Падеж Окончание мой твой негов, неин наш ваш техен
Кой, какво? Нимтан, Именителен
Чий? Асалан, Притежателен -лöн
от кого, от какво? Босьтан, Събирателен -лысь
На кого, какво? Сетан, Дателен -лы
Кого? Керан, Винителен -öс
-сö
-öс -тö -сö -нымöс -нытö -нысö
с кого, какво? Керанторъя, Творителен -öн -нам -над -нас -наным -наныд -наныс
без кого, какво? Торйöдан, Лишителен -тöг
с кого, какво? öтвывтан, Съвместен -кöд
за кого, какво? Могман, Целеви -ла
къде, в какво? Ина, Местен -ын -ам -ад -ас -аным -аныд -аныс
откъде, от какво? Петан, Изходен -ысь -сьым -сьыд -сьыс -сьыным -сьыныд -сьыныс
в какво? Пыран, Входителен -ам -ад -ас -аным -аныд -аныс
Към кого, към какво? Матыстчан, Приближителен -лань
от кого, от какво? Ылыстчан, Отделителен -сянь
по какво? (за движение) Вуджан -öд -öдым -öдыд -öдыс -öдным -öдныд -öдныс
до кого, какво? Воан, Достигателен -öдз -öдзым -öдзыд -öдзыс -öдзным -öдзныд -öдзныс

Пример: зонъ-яс-ыс-лы = „момче“ + (мн. ч.) + „неин“ + (дателен падеж) = „на нейните момчета“

Следлози

редактиране
  • Предлози няма.
  • Отношенията между частите на изречението се изразяват падежно или чрез следлози.
  • Следлозите се скланят, като отнасящото се към тях съществително име стои в именителен падеж.

Прилагателни и числителни имена

редактиране
  • Прилагателните не се съгласуват със съществителните по число.
  • След числистелните имена съществителното име е винаги в единствено число.
  • Бройни числителни: 1 öтик, 2 кык, 3 куим, 4 нёль, 5 вит, 6 квайт, 7 сизим, 8 кöкъямыс, 9 öкмыс, 10 дас, 11 дас öтик, 12 дас кык,... 20 кызь, 21 кызь ӧти, 22 кызь кык,…30 комын, 40 нелямын, 50 ветымын, 60 квайтымын, 70 сизимдас, 80 кöкъямысдас, 90 öкмысдас, 100 сё, 1000 сюрс.
  • Глаголите имат 2 спрежения: положително и отрицателно.
  • Има 3 времена: сегашно, бъдеще и минало.
  • Пример: гижны = „пиша“ (инфинитив -ны).

Сегашно време

редактиране
Положително спрежение Отрицателно спрежение
Ед. число Мн. число Ед. число Мн. число
1. гиж-а 1. гиж-ам 1. ог гиж 1. огöй гиж-öй
2. гиж-ан 2. гиж-анныд 2. он гиж 2. онöй гиж-öй
3. гиж-ö 3. гиж-öны 3. оз гиж 3. оз гиж-ны

Бъдеще време-1 (просто)

редактиране
  • Различава се от формите на сегашното само при формите за 3 лице: гиж-ас, гиж-асны.
  • Отрицателни форми не се образуват.

Бъдеще време-2 (сложно)

редактиране
  • Образува се посредством спомагателен глагол. (кутны „хващам“, заводитны „започвам“, мöдны „съм“). Примерно кут-а, заводит-а, мöд-а гижны; кут-ан, заводит-ан, мöд-ан гижны и.т.н.
  • Отрицателните форми се образуват посредством отрицателните форми на спомагателния глагол, инфинитивът не се променя.
Положително спрежение Отрицателно спрежение
Ед. число Мн. число Ед. число Мн. число
1. гиж-и 1. гиж-им 1. эг гиж 1. эгöй гиж-öй
2. гиж-ин 2. гиж-инныд 2. эн гиж 2. энöй гиж-öй
3. гиж-ис 3. гиж-исны 3. эз гиж 3. эз гиж-ны

Минало-2 (преизказно)

редактиране
  • Употребява се при преразказването или предаването на чужди думи, когато говорещият не е бил свидетел на описваните събития.
  • Не се употребява в първо лице.
  • На български може да се преведе с преизказно наклонение.
Положително спрежение
Ед. число Мн. число
2. гиж-öмыд 2. гиж-öмныд
3. гиж-öма 3. гиж-öмаöсь
  • Отрицателната форма се образува с помощта на частицата абу: абу гиж-öмыд= „не си писал“.

Литература

редактиране
  • Лыткин В. И. Историческая грамматика коми языка. Ч. 1. Сыктывкар, 1957.
  • Лыткин В. И. Коми-зырянский язык // Языки народов СССР. Т. 3. М., 1966.
  • Современный коми язык. Ч. 1 – 2. Сыктывкар, 1955 – 64.