Комуникационното оборудване (също комуникационна техника, телекомуникационно оборудване или телеком оборудване) е хардуер, използван за целите на радио- и телекомуникациите. От началото на 1990-те границата между телеком оборудването и компютърния хардуер започва постепенно да добива все по-неясни очертания и да изчезва в резултат на ръста на интернет и нарастващата му роля при преноса на данни. [1][2]
Тъй като технологията на комуникационното оборудване бързо се развива, операторите са принудени да гледат на използвано и ремонтирано телекомуникационно оборудване като по-евтина алтернатива за поддържането на техните мрежи. Пазарът на използвани телекомуникации се разшири бързо през последното десетилетие с предлагане на по-евтино употребявано и ремонтирано оборудване. То е оригинално и в края на експлоатацията оборудването може да бъде ремонтирано, за да поддържа платформи, вече използвани от оператори на глобалните телекомуникации. Използвайки излязло от употреба оборудване, операторите и крайните потребители често се стремят да пестят от части, които стават по-трудни за получаване.
[8]