Конвенция от Монтрьо
Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г., е международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военноморски съдове през черноморските проливи, като дава на Турция пълен контрол върху тях.
| Конвенция от Монтрьо | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Подписване | 20 юли 1936 г. |
| Място | Монтрьо, Швейцария |
| Влизане в сила | 9 ноември 1936 г. |
| Страни | Австралия България Гърция Обединено кралство Румъния СССР Франция Югославия Япония |
 Montreux Convention в Уикиизточник | |
Тя гарантира свободното преминаване на граждански кораби в мирно време. Ограничава преминаването на военни кораби, които не са от черноморските държави. След приемането ѝ разпоредбите на конвенцията са предмет на спорове, предимно по преминаването на военни съдове от държави от ОВД (главно черноморските СССР, Румъния и България) през проливите, осигуряващи връзка на Черно с Егейско и Средиземно море.
Подписана на 20 юли 1936 г. в хотел „Монтрьо Палас“, гр. Монтрьо[1], тя разрешава на Турция да милитаризира отново проливите. Влиза в сила на 9 ноември 1936 г. и е регистрирана от Обществото на народите на 11 декември 1936 г.[2] Страни по конвенцията са Австралия, България, Гърция, Обединеното кралство, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия, Япония[3]. Тя продължава да е в сила, с някои поправки, към 2018 г.
Периодично възникват дебати по конвенцията, като скорошен повод става предложеният проект за прокопаване на канал, алтернативен на Босфора (Истанбулски канал).
История редактиране
Конференцията е свикана по предложение на Турция с цел преразглеждане на конвенцията за режима на черноморските проливи, приета с Лозанския договор от 1923 г. Мотивите са, че международната ситуация е значително променена от 1923 г., като Абисинската криза от 1934 – 5 г., нарушаването на Версайския договор от Германия и засиленото въоръжаване свидетелстват за повишен военен риск и Турция желае Обществото на народите да разреши възстановяване на фортификациите на Дарданелите, тъй като се чувства застрашена. На призива откликват благоприятно, редица страни, които се събират в Монтрьо на 22 юни 1936 г. На конференцията не участват 2 от великите сили – Италия, чието поведение е повод за тревога, и САЩ, които дори не изпращат наблюдател.
Турция, Обединеното кралство и СССР правят предложения, изхождайки от интересите си. Британците са за по-силно ограничение на достъпа, докато Турция търси по-либерален режим, който да е свързан с турски контрол. СССР предлага съвсем свободно преминаване, но това е неприемливо за англичаните, подкрепяни от Франция, които не искат да допуснат свободно съветските кораби в Средиземно море където биха застрашили жизнено важни морски пътища към Индия, Египет и Далечния Изток[4]. В крайна сметка се стига до споразумение черноморските страни – сред тях и СССР – да имат по-облекчен режим за военните кораби в сравнение с нечерноморските страни.
Основни положения редактиране
Конвенцията съдържа 29 члена, 4 приложения и 1 протокол. Съгласно нея се премахва международната комисия за проливите от времето след ПСВ, като на турските военни се разрешава да поемат контрола над тях, и да укрепят Дарданелите. Турция е упълномощена също така да затваря проливите във военно време за всички чужди военни кораби, или когато е заплашена с агресия. Тя може да отказва и преминаването на търговските кораби на страни, намиращи се в състояние на война с нея. Наложени са специфични ограничения за вида на военните кораби, на които е разрешено да преминават: военните кораби на нечерноморските страни не бива да надвишават 15 000 тона, като едновременно могат да преминат не повече от девет военни съда с общ тонаж най-много 30 000 тона. Освен това престоят им в Черно море се ограничава до 21 дни. Черноморските страни имат право на преминаване на военни кораби независимо от тонажа, ескортирани от най-много два миноносеца. На черноморските държави се разрешава техни подводници да преминават през проливите с предварително уведомление, но при условие, че съдовете са построени, закупени или отиват на ремонт извън Черно море.
Значение редактиране
По време на Втората световна война спазването на конвенцията от страна на неутрална Турция в голяма степен възпрепятства военноморските операции на Оста срещу Съветския съюз в акваторията на Черно море.
Покрай събитията с кубинската криза през 1960-те години САЩ изпращат през проливите военни кораби с 305-мм калибър ракети ASROC, което предизвиква дипломатически усложнения за Турция, която отговаря, че ограниченията за оръдия с калибър над 9 инча (203 мм) не се отнасят до крилатите ракети, а само до оръдията.
В по-ново време заради ограниченията по конвенцията за преминаване на самолетоносачи Съветският съюз проектира своите кораби „Киев“ и „Адмирал Кузнецов“ не като класически самолетоносачи, а като „авионосни крайцери“, за да отговарят на условието за преминаване през проливите.
Източници редактиране
- ↑ Le Montreux Palace over the years // Fairmont.com. Посетен на 15 септември 2014.
- ↑ League of Nations Treaty Series, vol. 173, pp. 214 – 241
- ↑ Большая советская энциклопедия. МОНТРЁ КОНФЕРЕНЦИЯ 1936
- ↑ James C. F. Wang, Handbook on Ocean Politics and Law, p. 88. Greenwood Publishing Group, 1992. ISBN 0-313-26434-1
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Montreux Convention Regarding the Regime of the Straits в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |