Конкани (език)
Конкани (деванагари: कोंकणी; латиница: Koṅkani; каннада: ಕೊಂಕಣಿ; малаялам: കൊങ്കണി; IAST: koṃkaṇī) е индоарийски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство и е разпространен по западното крайбрежие на Индия (регион Конкан). Има приблизително 7,6 милиона носители, говорещи на два езикови диалекта – конкани и гомантаки.
| Конкани कोंकणी, Koṅkani, ಕೊಂಕಣಿ, കൊങ്കണി, koṃkaṇī IAST | |
| Страна | Индия |
|---|---|
| Регион | Конкан (включва Гоа и крайбрежните области на Карнатака, Махаращра и малки части от Керала, Гуджарат (Данг) и Дадра и Нагар-Хавели и Даман и Диу)[1][2] |
| Говорещи | 2 200 000 (2011)[3] |
| Писменост | деванагари (официална), латиница, каннада, малаялам, арабска азбука |
| Ранглиста | 15 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски Индо-иранскиИндоарийски Югозападна група | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Индия (Гоа) |
| Кодове | |
| ISO 639-2 | kok |
| ISO 639-3 | kok |
| Конкани в Общомедия | |
Конкани е най-южният от континенталните индоарийски езици в Индия. Негови сродни езици са марати и гуджарати, има известно сходство с хинди. Много думи на конкани са много близки по звук до бенгалски и одия.
За разлика от повечето езици в Индия, конкани няма собствена писменост. За писане на конкани се използват писменостите на други регионални езици, в зависимост от местоживеенето на говорещите. За официална писменост е призната деванагари.
Конкани е официален език на щата Гоа и включен в списъка на официалните езици на Индия.
Езикова характеристика редактиране
Конкани има богати морфология и синтаксис.
В конкани се използват много евфемизми и метафори:
| Дума | Евфемизъм/Метафора | Буквално значение |
|---|---|---|
| Ashru | Dukkh (Dukkh – печал, скръб) | Сълзи |
| Mhataro | Janato (Janato – този, който знае повече) | Старец |
| Shakahari | Shivrak (от санскритското „shravaka“ джайн) | Вегетарианец |
Лексика редактиране
Конкани може да се разглежда като много модифицирана форма на санскрит. Почти 95% от думите произхождат от санскрит, въпреки че има доста думи от дравидски произход (например конкани „да пиша“ – „барай“ (बरय) от каннада „гол“ (ಬರೇ)). По-голямата част от речника на конкани идва от санскритски думи, които рядко се използват в други арийски езици (например в конкани „да отида“ – „вач“ (वच) се връща към санскрит अच्, докато в други арийски езици се използва „ja“). Конкани е повлиян от много езици, особено от марати, канада, урду и португалски.
Фонология редактиране
Езикът не е нито тонален, нито изохронен – както в други индоарийски езици, в Конкани има разлика между дълги и къси гласни; срички с дълги гласни може да звучат ударено.
Има 19 основни гласни (плюс още толкова дълги съответствия), 36 съгласни, 5 полугласни, 3 шипящи, придихания и много дифтонги. Характерна особеност на конкани е наличието на различни видове носови звуци.
Фонетичните разлики от други езици на Индия, повечето от които имат пет до седем основни гласни (с изключение на дългите гласни и дифтонги), водят до трудности при писането на конкани с помощта на съществуващите индийски писмености.
Гласни редактиране
Един от отличителните белези на фонологията на конкани е използването на средно висока централна гласна ɵ вместо употребяваната в хинди и маратхи шва.
Съгласни редактиране
Съгласните в конкани са идентични на съгласните в марати.
| IPA | Модифициран деванагари | Стандартен деванагари | Латиница | Каннада | Малаялам | Арабска азбука |
|---|---|---|---|---|---|---|
| /ɵ/ | अ | अ | o | ಅ/ಒ | അ | ? |
| /aː/ | आ | आ | a | ಆ | ആ | ? |
| /i/ | इ | इ | i | ಇ | ഇ | ? |
| /iː/ | ई | ई | i | ಈ | ഈ | ? |
| /u/ | उ | उ | u | ಉ | ഉ | ? |
| /uː/ | ऊ | ऊ | u | ಊ | ഊ | ? |
| /e/ | ए | ए | e | ಎ | എ | ? |
| /ɛ/ | ऍ | ए | e | ಎ | ഏ | ? |
| æ | - | ए | /e/ | ಎ или ಐ | ഐ | ? |
| /ɵi/ | ऐ | ऐ | ai/oi | ಐ | ഐ | ? |
| /o/ | ओ | ओ | o | ಒ | ഒ | ? |
| /ɔ/ | ऑ | ओ | o | ಒ | ഓ | ? |
| /ɵu/ | औ | ಔ | au/ou | ഔ | ? | |
| /ⁿ/ | अं | अं | om/on | ಅಂ | അം | ? |
| /k/ | क | क | k | ಕ್ | ക് | ک |
| /kʰ/ | ख | ख | kh | ಖ್ | ഖ് | که |
| /g/ | ग | ग | g | ಗ್ | ഗ് | ک |
| /gʱ/ | घ | घ | gh | ಘ್ | ഘ് | گه |
| /ŋ/ | ङ | ंग | ng | ಙ | ങ് | ڭ |
| /ts/ | च़ | च़ | ch | ಚ್ | ത്സ് | څ |
| /c/ | च | च | ch | ಚ್ | ച് | چ |
| /cʰ/ | छ | छ | chh | ಛ್ | ഛ് | چه |
| /z/ | ज़ | ज़ | z | ಜ | ? | ز |
| /ɟ/ | ज | ज | j | ಜ್ | ജ് | ج |
| /zʰ/ | झ़ | झ़ | zh | ಝ್ | ? | زه |
| /ɟʱ/ | झ | झ | jh | ಝ್ | ഝ് | جه |
| /ɲ/ | ञ | ञ | nh | ಞ | ഞ് | ڃ |
| /ʈ/ | ट | ट | tt | ಟ್ | ട് | ټ |
| /ʈʰ/ | ठ | ठ | tth | ಠ್ | ഠ് | ټه |
| /ɖ/ | ड | ड | dd | ಡ್ | ഡ് | ډ |
| /ɖʱ/ | ढ | ढ | ddh | ಢ್ | ഢ് | ډه |
| /ɳ/ | ण | ण | nn | ಣ್ | ണ് | ڼ |
| /t̪/ | त | त | t | ತ್ | ത് | ت |
| /t̪ʰ/ | थ | थ | th | ಥ್ | ഥ് | ته |
| /d̪/ | द | द | d | ದ್ | ദ് | د |
| /d̪ʰ/ | ध | ध | dh | ಧ್ | ധ് | ده |
| /n/ | न | न | n | ನ್ | ന് | ن |
| /p/ | प | प | p | ಪ್ | പ് | پ |
| /f/ | फ़ | फ | f | ಫ್ | ? | ف |
| /b/ | ब | ब | b | ಬ್ | ബ് | ب |
| /bʱ/ | भ | भ | bh | ಭ್ | ഭ് | به |
| /m/ | म | म | m | ಮ್ | മ് | م |
| /j/ | य | य | i/e/ie | ಯ್ | യ് | ې |
| /ɾ/ | र | र | r | ರ್ | ര് | ر |
| /l/ | ल | ल | l | ಲ್ | ല് | ل |
| /ʃ/ | श | श | x | ಶ್ | ഷ് | ش |
| /ʂ/ | ष | ष | x | ಷ್ | ശ് | ? |
| /s/ | स | स | s | ಸ್ | സ് | س |
| /ɦ/ | ह | ह | h | ಹ್ | ഹ് | ? |
| /ɭ/ | ळ | ळ | ll | ಳ್ | ള് | ? |
| /ʋ/ | व | व | v | ವ್ | വ് | ڤ |
Многоезичие редактиране
Според индийския Департамент за преброяване на населението, говорещите конкани имат високо ниво на многоезичие. Според преброяването от 1991 г. 74,20% от говорещите конкани са били двуезични и 44,68% – триезични (средната национална стойност е съответно 19,44% и 7,26%). По този начин конканите са най-многоезичната общност в Индия.
Тази ситуация се обяснява с факта, че в повечето райони конканите обикновено са били малцинство и са били принудени да знаят местните езици. Друга причина за двуезичието е липсата на училища, в които конкани се преподава като първи или втори език.
Източници редактиране
- ↑ Whiteley, Wilfred Howell. Language in Kenya. Oxford University Press, 1974. с. 589.
- ↑ Kurzon, Denis. Where East looks West: success in English in Goa and on the Konkan Coast Volume 125 of Multilingual matters. Multilingual Matters, 2004. ISBN 978-1-85359-673-5. с. 158.
- ↑ Statement 1: Abstract of speakers' strength of languages and mother tongues – 2011 // Office of the Registrar General & Census Commissioner, India. Посетен на 7 July 2018.