Конрад II (Верл-Арнсберг)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад II.
Конрад II фон Верл-Арнсберг (на немски: Konrad II von Werl-Arnsberg; * ок. 1040; † 1092 убит във Фризия) е граф на Верл-Арнсберг и фогт на епископство Падерборн.
| Конрад II | |
| граф на Верл-Арнсберг | |
| Роден |
1040 г.
|
|---|---|
| Починал | 1092 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Бернхард II |
| Братя/сестри | Лудолф Хайнрих II фон Верл |
| Деца | Фридрих Хайнрих |
| Други роднини | Ото Нортхаймски (баща на съпруга(та)) Рихенза Швабска (майка на съпруга(та)) |
Биография
редактиранеТой е син на граф Бернхард II фон Верл (1010– ок. 1070). Баща му е внук на Герберга Бургундска, дъщеря на бургундския крал Конрад III, роднина на императрица Гизела Швабска и на император Хайнрих III. Брат е на Хайнрих II, епископ на Падерборн (1084 – 1127), и на Луиполд, до 1102 граф на Верл.
Той остава верен на император Хайнрих IV и получава от благорарност по-големи права. Около 1080 г. по времето на граф Конрад II фон Верл-Арнсберг се строи нов замък, от който по-късно произлиза дворец Арнсберг.
Фамилия
редактиранеКонрад II се жени за Матилда, дъщеря на Ото Нортхаймски, херцог на Бавария и на втората му съпруга Рихенза Швабска, която преди това била омъжена за роднината му Херман III фон Верл. Те имат децата:
- Фридрих I (1075 – 1124), 1102 граф на Арнсберг, жени се за Аделхайд, дъщеря на херцог Хайнрих I фон Лимбург
- Херман, придружава баща си 1092 г. в похода във Фризия и е убит
- Хайнрих, убит 1116 г. в битката при Велфесхолц, граф на Ритберг и фогт на епископия Падерборн.
- вер. дъщея
Литература
редактиране- Karl Féaux de Lacroix: Geschichte Arnsbergs. H. R. Stein-Verlag, Arnsberg 1895, S. 1ff., Stein, Werl 1983, ISBN 3-920980-05-0.
- Paul Leidinger: Die Grafen von Werl und Werl-Arnsberg (ca. 980 – 1124): Genealogie und Aspekte ihrer politischen Geschichte in ottonischer und salischer Zeit. Harm Klueting: Das Herzogtum Westfalen. Band 1: Das kurkölnische Herzogtum Westfalen von den Anfängen der kölnischen Herrschaft im südlichen Westfalen bis zur Säkularisation 1803. Aschendorff, Münster 2009, ISBN 978-3-402-12827-5, S. 119 – 170, hier 149 – 156.