Ото II Нортхаймски (на немски: Otto II von Northeim; * 1020; † 11 януари 1083) от графския род Нортхайми, е херцог на Бавария през 1061 – 1070 г. Той е вожд на въстаналите сакси в Саксонската война против Хайнрих IV.

Ото Нортхаймски
Otto II von Northeim
херцог на Бавария
Роден
около 1020 г.
Починал
11 януари 1083 г. (63 г.)
ПогребанНортхайм, Федерална република Германия
Управление
Период1061 – 1070
Семейство
РодНортхайми
БащаБенно фон Нортхайм
СъпругаРихенза Швабска
ДецаХайнрих Дебели
Етелинда Нортхаймска
Куно фон Нортхайм
Ото Нортхаймски в Общомедия

Биография

редактиране

Ото е единственият син на саксонския граф Бенно (Бернхард) фон Нортхайм († ок. 1049) и на графиня Айлика фон Швайнфурт или фон Щаде-Нордмарк († 1056). Той последва като Ото I през 1049 г. баща си като граф на Нортхайм и така принадлежи заедно с Билунгите и графовете на Щаде (Удони) към най-влиятелните личности в Източна Саксония.

През 1061 г. императрица Агнес Поатиенска го прави като Ото II херцог на Бавария. След една година той е в опозиция към нея и е един от водещите в „Държавния преврат от Кайзерсверт“. Същата година имперското правителство му дава задачата да нападне Унгария, за да постави там отново изгонения крал Шаламон. Освен това той участва в посланичества до Италия през 1064/1068 и през 1069 г. в похода против Вендите.

През 1070 г. той е свален от херцогската му служба, неговата собственост в Саксония е взета и е обявен за враг на империята. На Петдесетница 1071 г. той се подчинява на краля, който го държи затворен до юли 1072 г. След това Ото получава напълно собствеността си, но не и големите му дарения. През лятото на 1073 г. Ото ръководи саксонското въстание.

Ото умира на 11 януари 1083 г. и е погребан в Николай-капелата на Нортхайм. Неговият гроб е открит едва през 1977 г. Голямата му собственост отива по-късно на Лотар III, който е женен за Рихенза, внучката на Ото.

Ото е женен от ок. 1050 г. за Рихенза Швабска (1025 – 1083), която преди това е била омъжена за граф Херман III от Верл и е дъщеря на херцог Ото II от Швабия. Двамата имат децата:[1]

Литература

редактиране
  • Matthias Becher, Otto v. Northeim. Neue Deutsche Biographie (NDB). 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, S. 671.
  • Karl-Heinz Lange: Der Herrschaftsbereich der Grafen von Northeim: 950 – 1144. Vandenhoeck und Ruprecht, Göttingen 1969
  • Thiele, Andreas:"Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band I, Teilband 1", Tafel 170
  • Benno Graf von Northeim, Genealogie-Mittelalter

Източници

редактиране