Конрад III Тихи (Konrad III; Konrad I; на френски: Conrad III de Bourgogne; Conrad le Pacifique; на италиански: Corrado il Pacifico; * ок. 925 в Арл; † 19 октомври 993, погребан в манастира Saint-André-de-Bas във Виен) от династията Велфи е от 937 г. до смъртта си крал на Горна Бургундия.

Конрад III
крал на Горна Бургундия
НаследникРудолф III
Лични данни
Роден
925 г.
Починал
19 октомври 993 г. (68 г.)
Погребан вманастира Saint-André-de-Bas във Виен
Семейство
ДинастияВелфи
БащаРудолф II
МайкаБерта Швабска
БраковеАделана
Матилда Френска
ПотомциКуно, Гизела, Берта Бургундска, Матилда от Бургундия, Рудолф III, Герберга Бургундска, Бурхард II
Кралството Горна Бургундия през 10 век

Конрад е син и престолонаследник на крал Рудолф II († 937) и Берта Швабска († 966). Той е брат на Аделхайд Бургундска и още като малолетен е избран и коронован за крал в Лозана.

Конрад III е бил женен два пъти. Неговата първа съпруга е Аделана, която умира пр. 23 март 963 г. С нея той има две деца:[1]

Неговата втора съпруга от ок. 964 г. е Матилда Френска (* края на 943; † 26/27 януари 981/982, 992), дъщеря на западнофранкския крал Луи IV и Герберга Саксонска. С нея той има децата:[2][3]

Освен това той има връзка с Алдиуда, съпругата на Анселм, и има с нея син, Бурхард II († 22 юни 1030 или 1031), който е през 953 г. пропст на Saint-Maurice-d’Agaune, 978 г. архиепископ на Лион.

По времето на управлението на Конрад неговото кралство е нападано от унгарците, от грабежни походи на големите сили и 939 г. от сарацините. През 975 г. успяват да спрат исламската инвазия в Прованс.

През 993 г. Конрад III умира и на трона го последва син му Рудолф III.

Литература

редактиране
  • Romain Jurot/CN: Konrad. Швейцарски исторически лексикон. 2008
  • Bernd Schneidmüller, Die Welfen. Herrschaft und Erinnerung (819 – 1252). Stuttgart 2000, S. 88 – 92.
  • Rudolf Schieffer: Rudolfinger. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 198 – 200
  • Bourchard, Constance Brittain (1999). „Burgundy and Provence, 879 – 1032“. In Reuter, Timothy; McKitterick, Rosamond. The New Cambridge Medieval History: Volume 3, c.900-c.1024. Cambridge University Press.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I, Tafel 57.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 334.

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране