Конрад V „Кантнер“ фон Оелс (на немски: Konrad V. von Oels/Konrad V. „Kanthner“; * 1381/1387; † 10 септември 1439) е от 1412 до смъртта си 1439 г. херцог на Олешница/Оелс, Козел (Козле), Щайнау (Сцинава) и на половин Бойтен (Битом) заедно с братята му, и от ок. 1416 г. на Волау. Той произлиза от клон Глогау на силезийските Пясти.

Конрад V
херцог на Олешница/Оелс
Роден
Починал
Управление
Период14121439
Герб
Семейство
РодПясти
БащаКонрад III
Конрад V в Общомедия

Живот редактиране

Той е син на херцог Конрад III фон Оелс († 1412) и съпругата му Юта/Гута († 1416/19). Братята му са Конрад IV „Стари“ († 1447), херцог на Оелс и Бернщат; епископ на Бреслау/Вроцлав (1417 – 1447), Конрад VI „Дехант“ († 1427), херцог на Оелс и Щайнау, Конрад VII „Стари Белия“ († 1452), херцог на Оелс и др., Конрад VIII „Млади“ († 1444/47), херцог на Оелс, рицар на Тевтонския орден. Сестра му Еуфемия (Офка) († 1444) е омъжена на 14 януари 1420 г. за курфюрст Албрехт III фон Саксония-Витенберг († 1422), и през 1432 г. за княз Георг I фон Анхалт-Цербст († 1474). Сестра му Хедвиг († 1447/53) е омъжена 1423/30 г. за херцог Хайнрих IX фон Глогов († 1467).

След смъртта на баща му Конрад III през 1412 г. по-малките братя първо са под опекунството на най-големия им брат Конрад IV „Сеньор“. През 1416 г. наследството на баща им се раздяля формално, братята управляват териториите си отчасти заедно.

През 1431 г. Конрад V „Кантнер“ и Конрад „Стари Белия“ основават в Козел миноритски манастрир. През 1434 г. те купуват Конщат/Волчин от херцога на Лигниц Лудвиг II.

Както брат им епископ Конрад IV „Сеньор“, братята Конрад „Кантнер“ и Конрад „Стари Белия“ се бият с хуситите. Затова император Сигизмунд Люксембургски им дава 1434 г. права над митата.

Конрад „Кантнер“ умира от чума на 10 септември 1439 г. Опекунството над малолетните му деца поема брат му Конрад „Стари Белия“.

Фамилия редактиране

Конрад V фон Оелс се жени 1411 г. за Маргарета († 1449/50). Те имат децата:[1][2]

Литература редактиране

  • Historische Kommission für Schlesien: Geschichte Schlesiens. Band 1: Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel, Winfried Irgang: Von der Urzeit bis zum Jahre 1526. 5. Thorbecke, Sigmaringen 1988, ISBN 3-7995-6341-5, S. 175, 184, 190, 197, 200 f. und 204.
  • Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten. Band: Schlesien (= Kröners Taschenausgabe. Band 316). Kröner, Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 73 und 216 sowie Stammtafel auf S. 594 – 595.
  • Rudolf Žáček: Dějiny Slezska v datech. Nakladatelství Libri, Praha 2004, ISBN 80-7277-172-8, S. 435.
  • Kazimierz K. Jasiński: Rodowód Piastów śląskich, cz. III, wyd. II, Wydawnictwo Avalon, Kraków 2007, ISBN 978-83-60448-28-1, s. 434 – 436, 691

Източници редактиране