Константин Арабаджиев

Константин Тодоров Арабаджиев е първият български учител във Варна.

Биография редактиране

Роден е в Арбанаси през 1837 год. Учи в търновско училище и учителства осем години в Търновско. Изпратен е от П. Р. Славейков за учител в град Варна по настояване на хаджи Стамат Сидеров, двамата братя Сава и Никола Георгиевич, хаджи Рали Мавридов от Варненската българска община.[1] Като пристига във Варна, Арабаджиев среща съпротивата на митрополит Порфирий и местните гърци и гагаузи срещу отварянето на българско училище, поради което е разследван от османската власт за връзки с руското консулство.[2] В крайна сметка първото българско училище във Варна се установява на 19 август 1860 под наем в къщата на Балтаджи Пейко на Ченгене пазар. Посещава се от 25 момчета и 15 момичета. Училищният печат носи надпис: "Българска училищна община. Съгласие, дързост и успех. 1860".[3] Арабаджиев учителства в него три години, след което е въведена ланкастерска метода и за главен учител е доведен Сава Доброплодни.

Арабаджиев престава да бъде учител, работи шест месеца като писар във варненската търговска банка "Звезда", а след това се занимава с търговия. След Освобождението постъпва на държавна служба като ковчежник, на която остава до до 1893г.[2]

Константин Арабаджиев се пенсионира и заживява в Търново.[3] През май 1911 год. посещава отново Варна по повод 50-годишнината от основаването на българското училище.[4] На 16 януари 1912 г. К. Арабаджиев дарява средства на новопостроеното варненско училище, именувано в негова чест.[5]

Външни препратки редактиране

Вижте също редактиране

  • ОУ „Константин Арабаджиев“ - Варна

Източници редактиране