Отваря главното меню

Свети Архангел Михаил (православна църква във Варна)

православна църква във Варна
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Архангел Михаил.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за православната църква. За католическата църква вижте Свети Архангел Михаил (католическа църква във Варна).

„Свети Архангел Михаил“ е православна църква във Варна, първият български храм в града.

„Свети Архангел Михаил“
Varna - the first Bulgarian church.jpg
Църквата в края на XIX век.
Местоположение във Варна
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Варна
Вероизповедание Българска православна църква
Епархия Варненска и Великопреславска
Архиерейско наместничество Варненско
Съвременен статут действащ храм

ИсторияРедактиране

Сградата, където днес се помещава църквата, започва като училище през 1862 г., наречено Българско Централно Училище.[1] През 1865 г. първият етаж на сградата е преустроен в храм с името на Свети Архангел Михаил, който става първият с литургии на български език във Варна.[2] По това време българите са само малка част от населението на града и в църквите се служи на гръцки език. Първоначално в църквата се служи на църковнославянски език. През 1870 г., благодарение на инициативата на Янко Славчев, Константин Тюлев и Димитър Станчев, българите откриват и свое читалище в сградата, наречено „Възрождение“. На 27 юли 1878 г. българското население в града посреща в черковния двор освободителите на града – 14-ти брянски полк на руската армия, начело с генерал Столипин.

След Освобождението църквата продължава да е основен духовен център на българите в района до построяването на катедралния храм „Успение Богородично“ през 1885 г. Св. Архангел Михаил е осветена на 21 ноември 1938 г. от Варненския и Преславски митрополит Йосиф заедно с гостуващия във Варна тогава Пловдивски митрополит Кирил, по-късно и патриарх Български.[1][3]

Под социалистическа власт, през 1959 г. църквата е превърната в музей на Възраждането. През май 2002 г. църквата възстановява редовната си духовна дейност и е организирана като епархийски Духовно-просветен център.[3][1] В този центъра се провеждат беседи по темите на православната вяра и църковния живот. Провежда се неделно училище.[4]

АрхитектураРедактиране

Църквата е поместена в приземния етаж на сграда, който след това е преустроен за храм. Помещението е с ориентация изток-запад, олтарът е разположен в източната му част, а входът е от запад. Олтарното пространство е отделено от условния наос с дъсчен иконостас. Около църквата е създадена градина с чешма във възрожденски стил.[1]

БележкиРедактиране