Концентрация на разтвор

В химията концентрацията най-общо е мярка за количеството вещество в единица обем от разтвора.

За да се концентрира един разтвор, трябва да се добави повече от разтвореното вещество или да се намали количеството на разтворителя. За да се разреди, е нужно да се увеличи количеството на разредителя и да се намали количеството на разтвореното вещество.

Чашите с червен оцветител демонстрират количествените промени в концентрацията. Разтворите вляво са по-разредени, а тези вдясно – по-концентрирани.

Освен ако две субстанции са напълно податливи на смесване, съществува концентрация, при която не може да се добави повече разтворимо вещество. При това условие разтворът се нарича наситен. Точката на наситеност зависи от няколко фактора: температура, налягане и химичните свойства на разтворителя и разтвора.

Изразяването на концентрацията може да бъде масово или обемно.

Масовата концентрация (бележи се с w/w) масата на разтвореното вещество към масата на разтвора. Изразява се с kg/kg или производни, като mg/mg.

Обемната концентрация (обикновено се бележи с v/v) представлява отношението на обема разтворено вещество към обема на разтвора. Изразява се с l/l или производни, като ml/ml. Използва се при разтвори на течност в течност, напр. разтвор на етилов алкохол във вода.

Масовообемната концентрация (бележи се с w/v) представлява отношението на масата на разтвореното вещество към обема на разтвора. Изразява се с kg/l или производни, като mg/ml.

Моларната концентрация представлява отношението на количеството вещество към обема на разтвора. Измерва се в молове за литър (mol/l или производни като mmol/ml). Нормална концентрация или нормалност е броят на грам-еквивалентите на разтвореното вещество в един литър. Когато се посочва дадена концентрация, би трябвало да се посочи при какви условия е измерена – температура, налягане. Ако изрично не е указано нещо друго, се приемат стандартни условия – 0 °C и 101 325 Ра или нормални условия – 20 °C и 101 325 Ра. За практически цели почти няма разлика между двете.

Процентната концентрация представлява отношение на частиците разтворено вещество към 100 части разтвор. Бележи се с %. В повечето случаи се имат предвид грамовете разтворено вещество в 100 грама разтвор (масовообемна концентрация), но може да бъде милилитрите разтворено вещество в 100 милилитра разтвор (обемна концентрация).

Промилът е начин за изразяване на концентрация като отношение на частиците разтворено вещество към 1000 части разтвор. Бележи се с ‰. В повечето случаи се имат предвид милилитри разтворено вещество в 1000 милилитра (1 литър) разтвор (обемна концентрация)

Части на милион или ppm (parts per milion) е отношение на частите разтворено вещество към 1 000 000 части разтвор.

Части на милиард или ppb (parts per bilion) е отношение на частите разтворено вещество към 1 000 000 000 части разтвор.

Процентът, промилът, ppm и ppb показват само скалата на отношението между разтвореното вещество и разтворът. Затова е коректно да се посочва в какви части е съотношението – дали е маса към маса, обем към обем или маса към обем.

Вижте същоРедактиране