Копач
Копач или Копач махала (на гръцки: Βέργη, до 1927 година Κοπάτσι, Копаци[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1279 жители (2001).
| Копач Βέργη | |
  Копач  Копач  Копач | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 56 m |
| Население | 549 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в западния край на Сярското поле, в подножието на Богданската планина, на левия бряг на Копач дере (Копацино).
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеПрез XIX век и началото на XX век Копач е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя.
Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Копачи (Kopatsi) живеят 384 гърци.[2]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Копач (Kopatch) има 66 домакинства с 30 жители мюсюлмани и 160 жители гърци.[3]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Копач:
| „ | Копач: смесено село; 1 църква, 1 джямия, християните са гърци, а мохамеданите – турци коняри, на два часа от Нигрита.[4] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Копач, село на 4 часа към ЮЗ от града при подножието на планината. Плодородна почва във всичко и във вкусни овощия излизат много добри любеници и пъпеши. Ближната суходолица, която се спуска от планината прави немалко пакости по нивята. Гръцка църква; 70 къщи българе.[5] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век селото има 620 жители, всички българи християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Копач (Kopatch) живеят 400 гърци и в селото работи гръцко училище с един учител и 19 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Копач е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция
редактиранеСелото е освободено по време на войната от части на българската армия, но след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Копач е представено като смесено местно-бежанско село с 12 бежански семейства и 47 жители.[9]
В 1927 година Копач е прекръстен на Верги, новогръцкото произношение на името на античния град Берге.
В 1979 - 1982 година е построена църквата „Свети Илия“.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Хаседеман | Χασεδεμάν | Дасотон | Δασωτόν[11] | |
| Альобаси[12] | Άλιόμπαση | Декакефалон | Δεκακέφαλον[11] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Копач[12] |
| Телкиджик[12] | Τελκιτζίκι | Микри Алепу | Μικρή Άλεπού[11] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Копач (352 m)[12] |
| Кавак дере[12] | Καβάκ Ντερέ | Левкокорифи | Λευκοκορφή[11] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Копач (326 m)[12] |
| Чалюр Явре[12] | Τσαλιούρ Γιαβρέ | Ангати | Αγκάθι[11] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Копач (271 m)[12] |
| Плая[12] | Πλάϊα | Анавасис | Άνάβασις[11] | местност на Ю от Копач[12] |
| Чамур Фюбра[12] | Τσαμούρ Φιουμπρά | Ласопотопос | Λασπότοπος[11] | възвишение в Богданската планина на З от Копач (154 m)[12] |
| Копач дере[12] | Κοπάτσι | Скапани | Σκαπάνη[11] | бивше село в Богданската планина на ЮЗ от Копач[12] |
| Кара Таш[12] | Καρά Τάς | Маври Петра | Μαύρη Πέτρα[11] | възвишение на ССЗ от Копач[12] |
| Копач дере[12] | Κοπατσινό | Скапанис Рема | Σκαπάνης Ρέμα[11] | река на С от Копач[12] |
Личности
редактиране- Родени в Копач
Атанас Константинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[13]
Атанасиос Бекярис (1904 – ?), гръцки спортист- Савас Каледеридис (р. 1960), гръцки военен и журналист
- Свързани с Копач
- Арис Мусионис (р. 1958), гръцки политик, по произход от Копач
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 44. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359 и 853.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Προφήτου Ηλιού // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 21 октомври 2019 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1041. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 359.