Коприва (дем Долна Джумая)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва (на гръцки: Χείμαρρος, Химарос, до 1927 Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 868 жители (2001).

Коприва
Χείμαρρος
— село —
Гърция
41.1106° с. ш. 23.2581° и. д.
Коприва
Централна Македония
41.1106° с. ш. 23.2581° и. д.
Коприва
Сярско
41.1106° с. ш. 23.2581° и. д.
Коприва
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Надм. височина35 m
Население526 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено в североизточното подножие на Карадаг (Мавровуни).

В Османската империя

редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Коприва (Koprivah) е посочено като селище в Сярска каза с 60 домакинства, като жителите му са 100 мюсюлмани и 78 българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Коприва:

Село Копрюво (Коприва) е със смесено население; една църква, една джамия; християните са българи, а мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Коприва, чифлик на мнозина притежатели, в никакво състояние. Това село е на З от Сяр, на планина, клон от Круша. Има доста грънчаре. Църква, в която четат гръцки. 45 български къщи.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Коприва има 490 жители, от които 350 българи и 140 цигани.[5]

Всички християни от Коприва са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприва (Kopriva) живеят 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 621 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Химарос.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Коприва на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Китка[9] Κίτκα Лулуди Λουλούδι[10] местност на Ю от Коприва и на С от Турица[9]
Фересли[9] Φερρεσλή Като Ерипия Κάτω Έρείπια[10] бивше село в Карадаг на З от Коприва[9]
Кьосели[9] Κιοσαλή Месеа Ерипия Μεσαία Ερείπια[10] бивше село в Карадаг на З от Коприва[9]
Карсали[9] Καρσαλή Ано Ерипия Άνω Έρείπια[10] бивше село в Карадаг на З от Коприва[9]
Хаджи Салер[9] Χατζή Σαλέρ Халасмата Χαλάσματα[10] бивше село в Карадаг на З от Коприва[9]
Чавдарли[9] Τσαυταρλή Ерипия Сикалион Έρείπια Σικαλιών[10] бивше село в Карадаг на СЗ от Коприва[9]
Хамзали[9] Χαμζαλή Дистратон Δίστρατον[10] връх и гора в Карадаг на СЗ от Коприва (789 m)[9]
Армут търла[9] Άρμούτ Ταρλά Апидиес Απιδιές[10] възвишение в Карадаг на ЗСЗ от Коприва[9]
Гуз Бунар[9] Γούζ Μπουνάρ Дио Врисес Δύο Βρύσες[10] възвишение в Карадаг на З от Каяли (583 m)[9]
Нишан тепе[9] Νισάν Τεπέ Симади Σημάδι[10] възвишение в Карадаг на З от Каяли (374,1 m)[9]
Гюлеменли[9] Γκιουλεμενλή Влахика Ерипия Βλάχικα Έρείπια[10] бивше село в Карадаг на СЗ от Каяли[9]
Стратунус[9] Στράτουνους Паралимнион Παραλίμνιον[10] възвишение в Карадаг на СЗ от Каяли (353 m)[9]
Сиври тепе[9] Σιβρί Τεπέ Митери Корифи Μυτερή Κορυφή[10] възвишение в Карадаг на СЗ от Каяли (400 m)[9]
Дермен[9] Ντερμέν Милорема Μυλόρεμα[10] река в Карадаг на СЗ от Каяли, вливаща се от юг в Бутковското езеро[9]
Кюланали[9] Κιουλιαναλή Рема Дилофу Ρέμα Διλόφου[10] река в Карадаг на СЗ от Каяли, вливаща се от юг в Бутковското езеро[9]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)