Отваря главното меню

Коприва (дем Долна Джумая)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.

Коприва (на гръцки: Χείμαρρος, Химарос, до 1927 Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 868 жители (2001).

Коприва
Χείμαρρος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 35 m
Население 868 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Коприва (Koprivah) е посочено като селище в Серска каза с 60 домакинства, като жителите му са 100 мюсюлмани и 78 българи.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Коприва:

Село Копрюво (Коприва) е със смесено население; една църква, една джамия; християните са българи, а мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Коприва, чифлик на мнозина притежатели, в никакво състояние. Това село е на З от Сяр, на планина, клон от Круша. Има доста грънчаре. Църква, в която четат гръцки. 45 български къщи.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Коприва има 490 жители, от които 350 българи и 140 цигани.[5]

Всички християни от Коприва са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприва (Kopriva) живеят 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 621 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Химарос.[8]


БележкиРедактиране