Коптска азбука
Коптската азбука е азбука, използвана за записване на коптския език. Тя е основана на гръцката азбука, и съдържа няколко допълнителни букви за звуковете в коптския, които не съществуват в гръцкия. Тези букви са взети от демотическото писмо – силно курсивна писмена система, използвана за записване на египетския език.
ИсторияРедактиране
Коптската азбука се използвала най-вече в Египет през IV век. Днес все още се използва от членовете на Коптската православна църква, за да записват техните религиозни текстове. Всички гностични ръкописи, открити в Наг Хамади са написани с коптската азбука.
Коптската азбука не се появява изведнъж. Има дълъг исторически период (елинистическия), в който е използвана гръцка азбука за да се транскрибират демотическите текстове и опити да се запише правилното произношение на демотиката. През първите два века от новата ера се появяват цели серии магически текстове, написани на език, който езиковедите наричат старокоптски, египетски текстове, написани с гръцка азбука. Някои букви обаче произлизат от демотиката и много от тях се използват в коптското писмо. С разпространяването на християнството в Египет, в края на 3 век познанието за йероглифната писменост е загубено, както и демотическата писменост. Това спомага за развитие на писменост, която е по-близка до християнската църква.
Коптската азбукаРедактиране
| Изобр. гл. | Изобр. млк. | Главна | Малка | Числова стойност | Име | Гръцко съответствие | Транслит. (МФА) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|
Ⲁ | ⲁ | 1 | Алфа | Α, α | a [a, ʔ, ʕ] |
|
|
Ⲃ | ⲃ | 2 | Вита | Β, β | b, w [β~w] |
|
|
Ⲅ | ⲅ | 3 | Гама | Γ, γ | g [ɡ] |
|
|
Ⲇ | ⲇ | 4 | Делта | Δ, δ | d [d] |
|
|
Ⲉ | ⲉ | 5 | Ей | Ε, ε | e [i, e][бележка 1] |
| Ⲋ | ⲋ | Ⲋ | ⲋ | 6 | Со | Ϛ, ϛ (стигма) | – |
|
|
Ⲍ | ⲍ | 7 | Зита | Ζ, ζ | z [z] |
|
|
Ⲏ | ⲏ | 8 | Ита | Η, η | ē / e [eː] |
|
|
Ⲑ | ⲑ | 9 | Тита | Θ, θ, ϑ – тита | th / t' [tʰ, θ] |
|
|
Ⲓ | ⲓ | 10 | Йота | Ι, ι | i [iː, j] |
|
|
Ⲕ | ⲕ | 20 | Каба | Κ, κ | k [k] |
|
|
Ⲗ | ⲗ | 30 | Лола | Λ, λ | l [l] |
|
|
Ⲙ | ⲙ | 40 | Ми | Μ, μ | m [m] |
|
|
Ⲛ | ⲛ | 50 | Ни | Ν, ν | n [n] |
|
|
Ⲝ | ⲝ | 60 | Икси | Ξ, ξ | ks |
|
|
Ⲟ | ⲟ | 70 | О | Ο, ο | o [o] |
|
|
Ⲡ | ⲡ | 80 | Пи | Π, π | p [p] |
|
|
Ⲣ | ⲣ | 100 | Ро | Ρ, ρ | r [r] |
|
|
Ⲥ | ⲥ | 200 | Сима | Σ, σ, ς | s [s] |
|
|
Ⲧ | ⲧ | 300 | Тав | Τ, τ | t [t] |
|
|
Ⲩ | ⲩ | 400 | Ипсилон | Υ, υ | u / ou [uː][бележка 2] |
|
|
Ⲫ | ⲫ | 500 | Фи | Φ, φ | ph / p' [pʰ, ɸ] |
|
|
Ⲭ | ⲭ | 600 | Хи | Χ, χ | kh [kʰ] |
|
|
Ⲯ | ⲯ | 700 | Ипси | Ψ, ψ | ps |
|
|
Ⲱ | ⲱ | 800 | Оу | Ω, ω | ō / o [oː] |
|
|
Ϣ | ϣ | Шай | (няма) | sh / š [ʃ] | |
|
|
Ϥ | ϥ | 90 | Фай | Ϙ, ϙ (копа) (число) |
f [f] |
|
|
Ϧ (Ⳉ) | ϧ (ⳉ) [бележка 3] | Кхай | (няма) | x [x] | |
|
|
Ϩ | ϩ | Хори | (няма) | h [h, ħ] | |
|
|
Ϫ | ϫ | Джанджа | (няма) | j / dzh [dʒ] | |
|
|
Ϭ | ϭ | Чима / Тшима | Ϙ, ϙ (копа) |
q / tsh [kʲ, tʃ][бележка 4] | |
|
|
Ϯ | ϯ | Ти / Ди | (няма) | ti / de [ti, de][бележка 5] | |
|
|
Ⳁ | ⳁ | 900 |
- ↑ На сахидски диалект е [i], докато на бохарски диалект е [e].
- ↑ Гласната /uː/ обикновено се изписва заедно с ⲟⲩ, а не като самостоятелно ⲩ.
- ↑ Допълнителната буква кхай е Ⳉ, ⳉ на акхмимски и Ⳋ, ⳋ на бохерски, като и двете са беззвучна заднонебна проходна съгласна /x/.
- ↑ Някои учени уреждат произношението като [kʲ] (/кь, ч/), а други - като [tʃ] (/тш; ч/).
- ↑ На сахидски диалект е [ti], докато на бохарски - [de].
Букви, произлезли от демотическия египетскиРедактиране
| Йероглиф | Демотически | Коптски | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
|
→ | 
|
→ | Ϣ š (ш) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϥ f (ф) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϧ x (кх) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϩ h (х) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϫ dʒ (дж) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϭ q (кь, ч) | ||
|
→ | 
|
→ | Ϯ ti |
Външни препраткиРедактиране
- Учене на коптски онлайн (на английски и арабски; включва и видеообучение): от коптската православна църква Saint Takla Haymanout – Александрия, Египет
- Изтегляне на безплатни коптски шрифтове
- Коптската азбука
БиблиографияРедактиране
- Wolfgang Kosack: Koptisches Handlexikon des Bohairischen. Koptisch – Deutsch – Arabisch. Verlag Christoph Brunner, Basel 2013, ISBN 978-3-9524018-9-7.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |