Гръ̀цката а̀збука (на гръцки: Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.

Това е най-старата азбука, която се използва и до днес. В Древна Гърция гръцките букви са били използвани също за означаване на цифри, подобно на римските цифри. В днешно време освен за писане в гръцкия език гръцките букви се използват в науката като математически символи и имена на звезди.

Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с линеар Б и кипърското писмо – по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на писменост в Европа и Близкия изток, включително латинската азбука и кирилицата.

Основни гръцки букви редактиране

 
Гръцка азбука заедно с по-късните европейски писмености

Отдолу е дадена таблица на гръцката азбука и нейните форми след латинизирането. В таблицата могат да се видят и финикийските еквиваленти на гръцките букви. Произношението е изписано в съответствие с Международната фонетична азбука (IPA).

Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на V век и началото на IV век пр.н.е. Някои от буквите имат различно произношение в предкласическия древногръцки и неатическите диалекти.

Подредбата на буквите следва финикийската и еврейската азбука.

Буква Съответстваща
финикийска
буква
Наименование Латинизиране1 Произношение Числена
стойност
Български Древно-
гръцки
Средно-
вековен
гръцки
Съвременен
гръцки
Древногръцки Съвременен
гръцки
Класически
древногръцки
Съвременен
гръцки
Α α   Алеф Алфа ἄλφα άλφα a [a] [aː] [a] 1
Β β ϐ   Бет Бета βῆτα βήτα b v [b] [v] 2
Γ γ   Гимел Гама γάμμα γάμ(μ)α g g [ɡ] [ɣ], [ʝ] 3
Δ δ   Далет Делта δέλτα δέλτα d d [d] [ð] 4
Ε ε ϵ   Хе Епсилон εἶ ἒ ψιλόν έψιλον e [e] 5
Ζ ζ   Зайин Зета ζῆτα ζήτα z [zd, dz, zː](?) [z] 7
Η η   Хет Ета ἦτα ήτα e, ē ī [ɛː] [i] 8
Θ θ ϑ   Тета Тета θῆτα θήτα th [tʰ] [θ] 9
Ι ι ϊ   Йод Йота ἰῶτα (γ)ιώτα i [i] [iː] [i], [ʝ] 10
Κ κ ϰ   Каф Капа κάππα κάπ(π)α k [k] [k], [c] 20
Λ λ   Ламед Ламбда λάβδα λάμβδα λάμ(β)δα l [l] 30
Μ μ   Мем Мю μῦ μι/μυ m [m] 40
Ν ν   Нун Ню νῦ νι/νυ n [n] 50
Ξ ξ   Самек Кси ξεῖ ξῖ ξι x x, ks [ks] 60
Ο ο   Айин Омикрон οὖ ὂ μικρόν όμικρον o [o] 70
Π π ϖ   Пе Пи πεῖ πῖ πι p [p] 80
Ρ ρ ϱ   Реш Ро ῥῶ ρω r, rh r [r], [r̥] [r] 100
Σ σ ς   Шин Сигма σῖγμα σίγμα s [s] 200
Τ τ   Тав Тав ταῦ ταυ t [t] 300
Υ υ ϋ   Вав Ипсилон ὖ ψιλόν ύψιλον u, y y, v, f [ʉ(ː)], [y(ː)] [i] 400
Φ φ ϕ неясен произход
(виж текста)
Фи φεῖ φῖ φι ph f [pʰ] [f] 500
Χ χ Хи χεῖ χῖ χι ch ch, kh [kʰ] [x], [ç] 600
Ψ ψ Пси ψεῖ ψῖ ψι ps [ps] 700
Ω ω   Айин Омега ὦ μέγα ωμέγα o, ō o [ɔː] [o] 800

Двойни гласни редактиране

Освен тези, в азбуката, има двойни гласни, които се произнасят така:

αι → е

ει → и

οι → и

ου → у

υι → и

Двойни съгласни редактиране

γκ → Като стандартно „Г“ (ако е в средата на думата се чете „нг“)

γγ → „Г“ (ако е в средата се чете „нг“)

μπ → Като стандартно „Б“ (ако е в средата на думата си остава „мб“, ако думата е с гръцки произход)

ντ → Като стандартно „Д“ (ако е в средата на думата си остава „нд“ или „нт“, ако думата е с гръцки произход)

τζ → Като „ДЗ“

τσ → Като стандартно „Ц“

γх → Като „НХ“

Двойните съгласни λλ, σσ, ττ, κκ, μμ, ρρ се произнасят като една.

Гръцката азбука е възникнала като модификация на финикийската азбука. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като латинската и кирилицата. Има два начина за четене – по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.

Остарели букви редактиране

 
Ранната гръцка азбука върху керамичен съд – Национален археологически музей – Атина

Тези букви не са част от стандартната гръцка азбука, но са се използвали в пред-класическите времена в някои диалекти. Буквите дигама, копа и сампи също се използвали и като числа.

Буква Съответстващата
финикийска
буква
Наме Латинизиране Произношение Числена стойност
Български Гръцки
(политоничен)
Ϝ ϝ   Вав Дигама δίγαμμα w [w] 6
Ϻ ϻ   Тцаде (позиция)
  Шин (име)
Сан σάν s [s]
Ϙ ϙ
Ϟ ϟ (алтернативна)
  Коуф Копа κόππα q [k] пред /u/, /o/ 90
Ϡ ϡ Неясен произход,
най-вероятно   Тцаде
Сампи σαμπῖ ss неясно точно
произношение;
предложения: [sː], [ks], [ts]
900
  • Дигама изчезва от азбуката, защото звукът, който изобразява, излиза от употреба от йонийските диалекти и от повечето други. Все пак буквата остава като знак, отбелязващ числената стойност на 6. Използвана по този си начин, тя впоследствие бива комбинирана в средновековните гръцки текстове със знака на сигма (ϛ, звучащ /st/), който има почти еднаква форма в долната си част.
  • Сампи (наричана и дисигма) отбелязва удвоен африкат, който впоследствие се развива в -σσ-(вероятно звучащ като [sː]) в повечето диалекти и -ττ- (вероятно звучащ като [tː]) в Атическия диалект. Точното произношение на буквата е обект на множество дискусии, но най-честото предложение е [ts] (ц). Съвременното ѝ наименование произтича от нейната форма: (ὡ)σὰν πῖ (като пи).

Външни препратки редактиране

 
Уикикниги
В Уикикниги има на разположение: