Костадин Бояджиев

Костадин (Константин) Николов Бояджиев е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[1]

Костадин Бояджиев
български революционер

Роден
Починал
19 април 1938 г. (57 г.)

Учил в Солунска българска мъжка гимназия

БиографияРедактиране

Бояджиев е роден на 21 май 1880 година в разложкото село Баня в семейството на Никола и Яна Бояджиеви. Около 1900 година завършва българската гимназия в Солун. Влиза във ВМОРО. От 1902 година е в четата на Тома Давидов. В началото на 1903 година е в четата на Борис Сарафов.[2] През Илинденско-Преображенското въстание е с Даме Груев и действа заедно с него. Остава с него след въстанието и участва във възстановяването на революционната мрежа. От 1904 до Младотурската-революция в 1908 година е войвода на чета. В 1909 убива турчин в Баня и отново става нелегален. Около 1909 – 1910 година се жени за охридчанката Славка Евтимова Мешкова, с която имат дъщеря Виктория и син Кирил.

При избухването на Балканската война в 1912 година Бояджиев става войвода на чета № 13 на Македоно-одринското опълчение, която е определена да действа в Драмско.[3] Четата му минава в Разлога и Бояджиев се среща в Горно Драглище с войводите Георги Занков, Михаил Чаков и Стефан Чавдаров и се отправя към Пирин, откъдето извършва подривни действия в турския тил. На 5 октомври четата на Бояджиев участва в освобождаването на Банско заедно с другите партизански отряди. На 7 октомври четата на Бояджиев и четата на Чаков (160 души) се сражават с 3800 души войска и губят 4 убити и 2 ранени. След това четата на Бояджиев се сражава пред село Баня и отблъсква нападението на войската оттегляща се от Мехомия към Неврокоп. На 9 октомври заедно с части на 27 пехотен чепински полк участва в нападението над Мехомия. Бояджиев наранява левия си крак и е назначен за началник на милицията в Мехомийско.

Бояджиев участва и в Междусъюзническата война в МОО и в Първата световна война. Във всички войни е раняван 7 пъти. След Първата световна война е началник на Първи полицейски участък в София. След Деветоюнския преврат е заточен в Делиормана, защото не предава участъка си на превратаджиите. До смъртта си в 1938 година е безработен.[4][5]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ДАА, Фонд № 1830К, оп.1
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 60.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 101, 892.
  4. Александрова, Елена. Участието на войводата Коце Николов Бояджиев от с. Баня, Разложко, в Балканската война (1912 - 1913), в: Военно исторически сборник, 2008, 1, стр. 49 - 52., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 2009-04-11 
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 22.