Костадин Лагадинов
Костадин Атанасов Лагадинов, използвал псевдонима Петър Стефанов Бързоков, е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от партизански отряд „Никола Парапунов“. Военен юрист, генерал-майор.[1][2][3]
| Костадин Лагадинов | |
 Никола Парапунов, Костадин Лагадинов и други | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 октомври 2011 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Елена Лагадинова |
Биография редактиране
Костадин Лагадинов е роден на 11 април 1913 година в град Мехомия. Завършва Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Горна Джумая. Студент по право в Софийския университет. В 1932 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а в 1941 година – на БКП.[2] Нелегален от 1 април 1932 г. За политическа дейност е осъден задочно на 12,5 години затвор по Закона за защита на държавата.
Емигрира в СССР в 1934 година, където завършва Танкова школа. Служи в Първи механизиран танков полк на Червената армия. На 5 август 1937 г. е арестуван от НКВД. Следствен в затвора „Лубянка“ и „Бутирка“. Осъден по обвинение в шпионаж на 8 години затвор. Въдворен е в лагер в Коми.
Освободен е на 23 юни 1941 година.[3]
По време на Втората световна война е включен в групата на подводничарите. На 11 август 1941 година от подводната лодка „Щ-211“ с командир капитан-лейтенат Александър Девятко с групата на Цвятко Радойнов акостира на българския бряг до устието на Камчия. Един от малцината оцелели подводничари. Пеш се добира до Разлог и става партизанин заедно с баща си Атанас Лагадинов, братята Асен Лагадинов и Борис Лагадинов и сестрата Елена Лагадинова в партизански отряд „Никола Парапунов“[4]. В 1943 – 1944 година е помощник-командир на отряда.[2]
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година довършва образованието си по право в Софийския университет[2]. Служи в Българската народна армия[2]. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[5] В края на 60-те години е началник на военно-съдебен отдел. Военен юрист, председател на Софийския военен съд. Уволнен след разкриването на заговора на Иван Тодоров-Горуня срещу Тодор Живков.
Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“[6] (1973), орден „Георги Димитров“ (1983)[7]
Литература редактиране
- Kristen R. Ghodsee, The Left Side of History: World War II and the Unfulfilled Promise of Communism in Eastern Europe, Durham: Duke University Press, 2015
Вижте също редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 702 – 703.
- ↑ а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
- ↑ а б Българи жертви на сталинисткия терор // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
- ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 188
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 179
- ↑ Указ № 884 от 13.ІV.1973 г. удостоява със звание „Герой на социалистическия труд“ – генерал-майор Костадин Атанасов Лагадинов по случай 60-годишнина.
- ↑ Решение № 376 от 3 май 1983 г., докладна записка, характеристика и др. за награждаване на Костадин Атанасов Лагадинов с орден „Георги Димитров“