Костадин Лагадинов

Костадин Атанасов Лагадинов е деец на Българската комунистическа партия, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от партизански отряд „Никола Парапунов“. Военен юрист, генерал-майор.[1][2]

Костадин Лагадинов
Деец на БРП (к), партизанин, юрист, генерал-майор
Роден
Починал
България

Етнос българи
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Братя/сестри Елена Лагадинова

БиографияРедактиране

Костадин Лагадинов е роден на 11 април 1913 година в град Мехомия. Завършва Солунската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Горна Джумая. Студент по право в Софийския университет. В 1932 година става член на Българския комунистически младежки съюз, а в 1941 година – на БКП.[2] Нелегален от 1 април 1932 г. За политическа дейност е осъден задочно на 12,5 години затвор по Закона за защита на държавата.

Емигрира в СССР в 1934 година, където завършва Танкова школа. Служи в Първи механизиран танков полк на Червената армия. На 5 август 1937 г. е арестуван от НКВД. Следствен в затвора „Лубянка“ и „Бутирка“. Осъден по обвинение в шпионаж на 8 години затвор. Въдворен е в лагер в Коми. Освободен в средата на юни 1941 година с лично извинение от Лаврентий Берия.

По време на Втората световна война е включен в групата на подводничарите. На 11 август 1941 година от подводната лодка „Щ-211“ с командир капитан-лейтенат Александър Девятко с групата на Цвятко Радойнов акостира на българския бряг до устието на Камчия. Един от малцината оцелели подводничари. Пеш се добира до Разлог и става партизанин заедно с баща си Атанас Лагадинов, братята Асен Лагадинов и Борис Лагадинов и сестрата Елена Лагадинова в партизански отряд „Никола Парапунов“[3]. В 1943 – 1944 година е помощник-командир на отряда[2].

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година довършва образованието си по право в Софийския университет[2]. Служи в Българската народна армия[2]. Достига до звание генерал-майор през 1969 г.[4] В края на 60-те години е началник на военно-съдебен отдел. Военен юрист, председател на Софийския военен съд. Уволнен след разкриването на заговора на Иван Тодоров-Горуня срещу Тодор Живков.

БележкиРедактиране

  1. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 702 – 703.
  2. а б в г д Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 244. Посетен на 2 септември 2015.
  3. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 188
  4. Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 179

Допълнителна литератураРедактиране