Коста Групчев
Константин (Коста, Коче) Ангелов Групчев (на сръбски: Коста Групчевић; на македонска литературна норма: Коста Групче) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.[1]
| Коста Групчев Коста Групчевић | |
| ранен македонист | |
 | |
| Роден |
1848 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 февруари 1907 г.
|
Биография
редактиране
Коста Групчев е роден през 1848 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). Син е на възрожденеца Ангел Групчев, близък съратник на Григор Пърличев, и на Катерина Групчева и е най-малък от седем деца. Учи при Григор Пърличев на гръцки. На 16 години заминава за Румъния, после е във Виена, но през Триест се връща в Османската империя. Занимава се със сладкарство заедно с брат си. В 1885 година напуска Охрид и става студент в Софийския университет и членува в ученическото просветно дружество „Свети Климент“. Същата година заедно с Наум Евров, Темко Попов и Васил Карайовов създават Тайния македонски комитет. През 1886 година пак те основават Дружество на сърбомакедонците в Цариград. През август 1886 година в Белград се среща с Милутин Гарашанин, от когото получава инструкции за борба с българщината в Македония. На път за Цариград е арестуван от българските власти като руски шпионин и три месеца е затворен в Стара Загора. След натиск от сръбския и руския посланици е освободен, но срещу подписка. През април 1887 година от Пловдив заминава за София и през Румъния бяга в Цариград и се поставя на разположение на Стоян Новакович. Групчев е един от най-активните сръбски дейци в Цариград, чест посетител на сръбското посолство и с голям принос за изкарването на двата берата за сръбски владици в Македония. Опитва се неуспешно да издейства издаването на македонистки вестник „Македонски глас“ (1887) и превежда буквар на македонски диалект, който остава в ръкопис (1888). От август 1892 година ръководи цариградската Централна сръбска книжарница за снабдяване на сръбските книжари в Турция. В 1892 – 1893 година преподава гръцки език в Цариградската сръбска гимназия и работи като преводач от гръцки в сръбското посолство (1894). Между 1895 – 1907 година Коста Групчев е администратор на седмичния вестник „Цариградски гласник“, орган на сръбското дипломатическо представителство, а от 1897 година негов директор.[2] Пише „За Охрид и Охридското езеро“.[3] Носител е на сръбските ордените „Свети Сава“, „Кръст на Божи гроб“, Данилов орден и на турския „Меджидие“ III степен (1897). Женен е за Ефросина (Фроса) Гаврилова, дещеря на поп Анастас Гаврилов. Синът им Димитрие Групчевич (1884 - 1942) е чиновник в сръбското външно министерство.[4][5]
Умира на 3 февруари 1907 година в Цариград.[1]
Родословие
редактиране| Ангел Групчев (около 1800 - ?) | Катерина Абрашева (1803 - 1888) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Групчев (1833 – 1934) | Василики Протогерова | Параскева Карагюлева | Никола Групчев (1846 – ?) | Христо Групчев (1827 – ?) | Параскева Попстефанова (1834 – 1915) | Коста Групчев (1848 – 1907) | Ефросина Гаврилова | Анастасия Симончева (1844 – ?) | Климент Симончев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Александър Грубчев (1862 – 1913) | Георги Групчев (1873 – 1949) | Наум Групчев (1856 – ?) | Никола Групчев (1859 – 1915) | Димитрие Групчевич (1884 – 1942) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 301. (на сръбски)
- ↑ Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 302. (на сръбски)
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 408. (на македонска литературна норма)
- ↑ Матица Српска. Српски биографски речник, том 2, с. 94., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011
- ↑ Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије, архив на оригинала от 28 февруари 2013, https://web.archive.org/web/20130228051054/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr.pdf, посетен на 15 септември 2011