Константин (Коста, Коче) Ангелов Групчев (на сръбски: Коста Групчевић; на македонска литературна норма: Коста Групче) е македонски деец и сърбоманин, смятан за един от ранните македонисти от края на XIX и началото на XX век.[1]

Коста Групчев
Коста Групчевић
ранен македонист
Роден
1848 г.
Починал
3 февруари 1907 г. (59 г.)

Биография

редактиране
 
Главата на „Цариградски гласник“, 13 април 1895. „Администратор: Коста Групчевич“

Коста Групчев е роден през 1848 година в град Охрид, тогава в Османската империя. Принадлежи към големия род Групчеви (Групче). Син е на възрожденеца Ангел Групчев, близък съратник на Григор Пърличев, и на Катерина Групчева и е най-малък от седем деца. Учи при Григор Пърличев на гръцки. На 16 години заминава за Румъния, после е във Виена, но през Триест се връща в Османската империя. Занимава се със сладкарство заедно с брат си. В 1885 година напуска Охрид и става студент в Софийския университет и членува в ученическото просветно дружество „Свети Климент“. Същата година заедно с Наум Евров, Темко Попов и Васил Карайовов създават Тайния македонски комитет. През 1886 година пак те основават Дружество на сърбомакедонците в Цариград. През август 1886 година в Белград се среща с Милутин Гарашанин, от когото получава инструкции за борба с българщината в Македония. На път за Цариград е арестуван от българските власти като руски шпионин и три месеца е затворен в Стара Загора. След натиск от сръбския и руския посланици е освободен, но срещу подписка. През април 1887 година от Пловдив заминава за София и през Румъния бяга в Цариград и се поставя на разположение на Стоян Новакович. Групчев е един от най-активните сръбски дейци в Цариград, чест посетител на сръбското посолство и с голям принос за изкарването на двата берата за сръбски владици в Македония. Опитва се неуспешно да издейства издаването на македонистки вестник „Македонски глас“ (1887) и превежда буквар на македонски диалект, който остава в ръкопис (1888). От август 1892 година ръководи цариградската Централна сръбска книжарница за снабдяване на сръбските книжари в Турция. В 1892 – 1893 година преподава гръцки език в Цариградската сръбска гимназия и работи като преводач от гръцки в сръбското посолство (1894). Между 1895 – 1907 година Коста Групчев е администратор на седмичния вестник „Цариградски гласник“, орган на сръбското дипломатическо представителство, а от 1897 година негов директор.[2] Пише „За Охрид и Охридското езеро“.[3] Носител е на сръбските ордените „Свети Сава“, „Кръст на Божи гроб“, Данилов орден и на турския „Меджидие“ III степен (1897). Женен е за Ефросина (Фроса) Гаврилова, дещеря на поп Анастас Гаврилов. Синът им Димитрие Групчевич (1884 - 1942) е чиновник в сръбското външно министерство.[4][5]

Умира на 3 февруари 1907 година в Цариград.[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангел Групчев
(около 1800 - ?)
 
Катерина Абрашева
(1803 - 1888)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Групчев
(1833 – 1934)
 
Василики
Протогерова
 
Параскева
Карагюлева
 
Никола Групчев
(1846 – ?)
 
Христо Групчев
(1827 – ?)
 
Параскева Попстефанова
(1834 – 1915)
 
Коста Групчев
(1848 – 1907)
 
Ефросина Гаврилова
 
Анастасия Симончева
(1844 – ?)
 
Климент Симончев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Грубчев
(1862 – 1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Групчев
(1873 – 1949)
 
Наум Групчев
(1856 – ?)
 
Никола Групчев
(1859 – 1915)
 
Димитрие Групчевич
(1884 – 1942)
 
 
  1. а б Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 301. (на сръбски)
  2. Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 302. (на сръбски)
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 408. (на македонска литературна норма)
  4. Матица Српска. Српски биографски речник, том 2, с. 94., архив на оригинала от 30 март 2012, https://web.archive.org/web/20120330102932/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom02.pdf, посетен на 14 септември 2011 
  5. Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографије, архив на оригинала от 28 февруари 2013, https://web.archive.org/web/20130228051054/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/biografije_sbr.pdf, посетен на 15 септември 2011