Отваря главното меню

Коста Георгиев Кукьов, известен като Кукето, Кукото, Куко или Куку войвода, е български хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.

Коста Кукето
български хайдутин и революционер
Роден
Починал
Подпис Kosta Kuketo (vectorized).svg
Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Коста Георгiевъ“
Димитър Зимбилев, Георги Зимбилев и Кръстьо Дабижуров. Георги и Кръстьо са четници на Коста Кукето

БиографияРедактиране

Коста Георгиев е роден в серското село Лакос, тогава в Османската империя. По време на Руско-турската война (1877 - 1878) действа с четата на Стоян Карастоилов в Кресненския пролом, в Мелнишко и Серско. По-късно е войвода на самостоятелна чета в родното му Серско. Четник на Кукето е бъдещият войвода Стойо Костов.[1] Четници на Кукето от Горно Броди са Георги Зимбилев, Кръстьо Дабижуров, Димитър Радев, Атанас Павлов, Петко Смиленов, Петър Перухов и Гюрата.[2] Четата на Кукето участва в сборния отряд от 400 въстаници, който под ръководството на Стоян Карастоилов на 5 октомври 1878 година атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание.

След погрома на въстанието Кукето продължава да действа между Серско, Валовищко и Мелнишко, необезпокояван от властите.[3] На 19 декември 1879 година заедно с други 101 видни българи подписва (като Коста Kукiовъ) Мемоара на българи от Македония до Великите сили, с който се иска създаване на един вилает от всички епархии, населени с българи.[4] На 12 февруари 1880 година четата на Кукето и Мильо от Карлъково влиза в град Сяр с цел да залови Димитриос Марулис. След като не успява, четниците започват демонстративно да играят хоро на сред махалата Катаконос. Известен за това мютесарифът събира около 2000 души и започва преследване. Кукето взима десет заложници и без жертви успява да изведе четата. След този случай градът изпада в голямо безпокойство.[5] На 26 февруари 1880 година съвместно с други чети напада градчето Зиляхово (днес Неа Зихни), разбива гарнизона и изгаря околийското управление като освобождава всички затворници.[6]

В сражението е ранен и се укрива в Боздаг, но е заловен и заточен на остров Лесбос, където умира в 1896 година.[7] За залавянето и заточаването на войводата, Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:

Куко войвода бил уловен в една пещера на Боз-Даг, дето се лекувал от раната си: предали го гръцките калугери от манастира „Св. Иван“. Турците го осъдили на смърт, после смъртта се заменила с вечен затвор в окови. И сега чутовният Куко, който цели 6 години държа в страх Сяр и Драма, лежи в затворите на остров Митилин.[8]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  2. Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48. Посетен на 23 декември 2013 г.
  3. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.588.
  4. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 420, 482.
  5. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.593-594.
  6. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I. Издателство “Наука и изкуство”, София 1970, стр. 90.
  7. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 457 - 458.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90.