Коста Кукето
Коста Георгиев Кукьов, известен като Кукето, Кукото, Куко или Куку войвода, е български хайдутин и революционер, войвода от Кресненско-Разложкото въстание.
| Коста Кукето | |
| български хайдутин и революционер | |
| Роден |
1849 г.
|
|---|---|
| Починал | 1896 г.
|
| Подпис | .svg){kind=small} |
Биография
редактиранеКоста Георгиев е роден през 1849 година в сярското село Лакос[1], тогава в Османската империя. По време на Руско-турската война (1877 - 1878) действа с четата на Стоян Карастоилов в Кресненския пролом, в Мелнишко и Сярско. По-късно е войвода на самостоятелна чета в родното му Сярско. Четник на Кукето е бъдещият войвода Стойо Костов.[2] Четници на Кукето от Горно Броди са Георги Зимбилев, Кръстьо Дабижуров, Димитър Радев, Атанас Павлов, Петко Смиленов, Петър Перухов и Гюрата.[3] Четата на Кукето участва в сборния отряд от 400 въстаници, който под ръководството на Стоян Карастоилов на 5 октомври 1878 година атакува турския гарнизон, превзема Кресненските ханчета и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. На 8 октомври същата година е определен за член на въстаническия щаб, като втори войвода.[4]
След погрома на въстанието Кукето продължава да действа между Сярско, Валовищко и Мелнишко, необезпокояван от властите.[5] На 19 декември 1879 година заедно с други 101 видни българи подписва (като Коста Kукiовъ) Мемоара на българи от Македония до Великите сили, с който се иска създаване на един вилает от всички епархии, населени с българи.[6] На 12 февруари 1880 година четата на Кукето и Мильо от Карлъково влиза в град Сяр с цел да залови Димитриос Марулис. След като не успява, четниците започват демонстративно да играят хоро на сред махалата Катаконос. Известен за това мютесарифът събира около 2000 души и започва преследване. Кукето взима десет заложници и без жертви успява да изведе четата. След този случай градът изпада в голямо безпокойство.[7] На 26 февруари 1880 година съвместно с други чети напада градчето Зиляхово (днес Неа Зихни), разбива гарнизона и изгаря околийското управление като освобождава всички затворници.[8]
В сражението е ранен и се укрива в Боздаг, но е заловен и заточен на остров Лесбос, където умира в 1896 година.[9] За залавянето и заточаването на войводата, Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:
| „ | Куко войвода бил уловен в една пещера на Боз-Даг, дето се лекувал от раната си: предали го гръцките калугери от манастира „Св. Иван“. Турците го осъдили на смърт, после смъртта се заменила с вечен затвор в окови. И сега чутовният Куко, който цели 6 години държа в страх Сяр и Драма, лежи в затворите на остров Митилин.[10] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 243.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 83.
- ↑ Баждаров, Георги. Горно Броди. София, 1929. с. 48. Посетен на 23 декември 2013 г.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879. Принос за неговия обхват и резултати, за вътрешните и външнополитическите условия, при които избухва, протича и стихва. София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 43 - 44. Посетен на 5 април 2020.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.588.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 420, 482.
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.593-594.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 90.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 457 - 458.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90.