Зиляхово
Тази статия е за селото. За административната единица, чийто център е вижте Зиляхово (дем).
Зиля̀хово или Зеля̀хово (на гръцки: Νέα Ζίχνη, Неа Зихни, до 1927 Ζήλεια, Зилия,[2] до 1926 Ζιλιάχοβα, Зиляхова[3]) е село в Република Гърция, център на едноименния дем Зиляхово, област Централна Македония с 2421 жители (2001). Селото е център и на Зъхненската и Неврокопска епархия на Гръцката православна църква.
|
Зиляхово Νέα Ζίχνη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Зиляхово |
|
  Зиляхово  Зиляхово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 245 m |
| Население | 2421 души (2001) |
| Покровител | Теофил Мироточиви[1] |
| Пощенски код | 620 42 |
| Телефонен код | 23240-2 |
| Зиляхово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е център на историко-географската област Зъхна, в източната част Серското поле, в южното подножие на планината Змийница (Меникио). От град Сяр е отдалечено на 30 километра в югоизточна посока.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Н. Иванов името е начално *Желѣхово, прилагателно от личното име *Желѣх(а), развито от Жел- в Желимир, Желислав и -ѣхъ с ж > з на гръцка почва. Сравнимо е Либяхово и други.[4][5]
В Османската империяРедактиране
През XIX век Зиляхово е предимно гагаузка паланка, център на Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Зиляхова като село с 1600 жители гърци и 900 турци.[6]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеляхова (Zèliahova) живеят 2400 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зиляхово (Ziliahovo) е посочено като село с 440 домакинства и 270 жители мюсюлмани, 900 българи и 170 гърци.[8]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Зиляхова като селище с 301 гагузки и 191 турски къщи.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Седалището на каймакамина е Зиляхово, паланка, 4 часа на И от Сяр. Има прилична чаршия; гръцка църква и гръцко училище. Числото на къщите е 550 с 2000 и повече жители. По-голямата част са гагаузи - християне, които говорят по турски и се казват гърци. Други такива села в Зъхненско са Порно, Ряхово и Росилово.[10] | “ |
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов и пише:
| „ | [Зеляхово е] на една красива тераса, обкичено с ниви, градини, лозя. Малко градче е с каймакам на Зъхна. Има гагаузко население и около 80 къщи новопреселени българи.[11] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Зеляхово живеят 2825 души, от които 120 българи християни, 850 турци, 80 гърци, 25 арнаути християни и 1750 турци християни.[12]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 160 българи патриаршисти гъркомани, 60 власи и 1620 гагаузи.[13]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война паланката попада в Гърция. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2291 жители и 522 къщи.[14] Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население със 229 бежански семейства с 882 души.[15] В 1926 година паланката е прекръстена на Зилеа, а в 1927 година на Неа Зихни.[16] По време на Втората световна война (1941-1945) в селото се установява на гарнизон Шестдесет и втори пехотен сборен полк.[17]
Дълги години директор на гимназията в Зиляхово е Константинос Панайоту, починал на 29 януари 1959 година.[18]
РелигииРедактиране
Местните жители са гагаузи. Православни християни.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Зиляхово
- Теофил Мироточиви (? – 1548), християнски светец
- Починали в Зиляхово
Георги Димитров Пенов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[19]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζήλεια - Νέα Ζίχνη
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ζηλιάχωβα - Ζήλεια
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 126.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 633.
- ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.181.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877-1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство, стр. 85
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 13