Зиляхово
Тази статия е за селото. За административната единица, чийто център е вижте Зиляхово (дем).
Зиля̀хово или Зеля̀хово (на гръцки: Νέα Ζίχνη, Неа Зихни, до 1927 Ζήλεια, Зилия,[2] до 1926 Ζιλιάχοβα, Зиляхова[3]) е село в Република Гърция, център на едноименния дем Зиляхово, област Централна Македония с 2421 жители (2001). Селото е център и на Зъхненската и Неврокопска епархия на Гръцката православна църква.
|
Зиляхово Νέα Ζίχνη |
|
|---|---|
| — село — | |
 Изглед към Зиляхово |
|
  Зиляхово  Зиляхово  Зиляхово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 245 m |
| Население | 2421 души (2001) |
| Покровител | Теофил Мироточиви[1] |
| Пощенски код | 620 42 |
| Телефонен код | 23240 – 2 |
| Зиляхово в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е център на историко-географската област Зъхна, в източната част Сярското поле, в южното подножие на планината Сминица (Меникио). От град Сяр е отдалечено на 30 километра в югоизточна посока.
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Според Йордан Заимов и Йордан Н. Иванов името е начално *Желѣхово, прилагателно от личното име *Желѣх(а), развито от Жел – в Желимир, Желислав и – ѣхъ с ж > з на гръцка почва. Сравнимо е Либяхово и други.[4][5][6]
В Османската империяРедактиране
През XIX век Зиляхово е предимно гагаузка паланка, център на Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Зиляхова като село с 1600 жители гърци и 900 турци.[7]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зеляхова (Zèliahova) живеят 2400 гърци.[8] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Зиляхово (Ziliahovo) е посочено като село с 440 домакинства и 270 жители мюсюлмани, 900 българи и 170 гърци.[9]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Зиляхова като селище с 301 гагузки и 191 турски къщи.[10]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Седалището на каймакамина е Зиляхово, паланка, 4 часа на И от Сяр. Има прилична чаршия; гръцка църква и гръцко училище. Числото на къщите е 550 с 2000 и повече жители. По-голямата част са гагаузи – християне, които говорят по турски и се казват гърци. Други такива села в Зъхненско са Порно, Ряхово и Росилово.[11] | “ |
В края на XIX век през селото минава Васил Кънчов и пише:
| „ | [Зеляхово е] на една красива тераса, обкичено с ниви, градини, лозя. Малко градче е с каймакам на Зъхна. Има гагаузко население и около 80 къщи новопреселени българи.[12] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Зеляхово живеят 2825 души, от които 120 българи християни, 850 турци, 80 гърци, 25 арнаути християни и 1750 турци християни.[13]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в селото има 160 българи патриаршисти гъркомани, 60 власи и 1620 гагаузи.[14]
В ГърцияРедактиране
След Междусъюзническата война паланката попада в Гърция. През 1916 – 1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 2291 жители и 522 къщи.[15] Според преброяването от 1928 година паланката е със смесено местно-бежанско население с 229 бежански семейства с 882 души.[16] В 1926 година паланката е прекръстена на Зилеа, а в 1927 година на Неа Зихни.[17] По време на Втората световна война (1941 – 1945) в селото се установява на гарнизон Шестдесет и втори пехотен сборен полк.[18]
Дълги години директор на гимназията в Зиляхово е Константинос Панайоту, починал на 29 януари 1959 година.[19]
РелигииРедактиране
Местните жители са гагаузи. Православни християни.
ЛичностиРедактиране
- Родени в Зиляхово
- Теофил Мироточиви (? – 1548), християнски светец
- Починали в Зиляхово
Георги Димитров Пенов, български военен деец, подполковник, загинал през Първата световна война[20]
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 126.
- ↑ Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А – З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 633.
- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
- ↑ Σχινά, Ν. „Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία“, τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 46. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 146 – 147.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 240 – 241. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 1.
- ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 30.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 181.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 202 – 203. (на френски)
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912 – 1919 година, Исторически преглед, книжка 1 – 2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство, стр. 85
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 30 ноември 2014.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 401, л. 13