Костохори

селище в Гърция

Костохо̀ри (на гръцки: Κωστοχώρι, катаревуса Κωστοχώριον, Костохорион, понякога Κουστοχώρι, Кустохори или Κουτσοχώρι, Куцохори) е село в Република Гърция, дем Бер (Верия), област Централна Македония.

Костохори
Κωστοχώρι
Гърция
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
Костохори
Централна Македония
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
Костохори
Берско
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
Костохори
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бер
Географска област Каракамен
Надм. височина 680 m
Население 52 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в източните склонове на планината Каракамен (Вермио) на 680 m надморска височина, на 10 km северозападно от демовия център Бер (Верия).[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Атанасий“ е от XV век.[2] Край селото е параклисът „Преображение Господне“, някогашният манастир „Света Богородица Мелисиу“, изграден в 1745 година.[3] От същата 1745 година е и енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ в селото.[4]

В XIX век Костохори е село в Берска каза на Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Костемаръ живеят 55 гърци християни.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костемар (Kostemar) има 55 гърци.[6]

В 1910 година в Костохори (Κωτσοχώρι) има 65 жители патриаршисти.[7]

При преброяването в 1912 година селото е отбелязано с език гръцки и религия християнска.[8]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Костохори остава в Гърция. Селото не фигурира в преброяването от 1913 година.[1]

В 1922 година в селото са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година Костохори е бежанско селище с 35 бежански семейства и 105 жители бежанци.[9]

Жителите му мигрират към големите градове.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 9[1] 115[1] 186[1] 133[1] 93[1] 20[1] 99[1] 136[1] 108 52

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 15. (на македонска литературна норма)
  2. Καραγιάννη, Φλώρα. Ναός Αγίου Αθανασίου Ημαθίας. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 176.
  4. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 185.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 143.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 222-223. (на френски)
  7. Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927
  8. „Δημήτρης Λιθοξόου. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βέροιας, 1886 - 1927“, архив на оригинала от 5 декември 2012, https://archive.is/20121205104420/www.freewebs.com/onoma/veria.htm, посетен 5 декември 2012 
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012