Преображение Господне (Костохори)

църква в Костохори, Гърция

„Преображение Господне“ (на гръцки: Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Κωστοχωρίου) е църква в берското село Костохори, Гърция. Църквата е под управлението на Берската, Негушка и Камбанийска епархия и е наследник на бившия манастир „Света Богородица Мелисиу“ (Μονή της Παναγίας του Μελισσιού).

„Преображение Господне“
Μεταμορφώσεως του Σωτήρος Κωστοχωρίου
Panagia Melissiou Inscription 1745.png
Надписът на храма
Greece relief location map.jpg
40.5364° с. ш. 22.1314° и. д.
„Преображение Господне“
Местоположение в Гърция
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Костохори
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Берска, Негушка и Камбанийска
Време на изграждане 1971 г.
Съвременен статут действащ
Берската кондика със завещанието на Митрофан, 1810 г.
Берската кондика с първата страница от завещанието на Хаджи Киркос, 1811 г.
Берската кондика с втората страница от завещанието на Хаджи Киркос, 1811 г.

НадписРедактиране

Църквата е построена в 1971 година на мястото на католикона на бившия манастир „Света Богородица Мелисиу“. Католиконът е изграден из основи в 1745 година на свой ред на мястото на по-стар храм при управлението на митрополит Йоаким, съдейки по надписа на бялата мраморна плоча, вградена отвън в южната стена на новия храм.[1][2] Датата на изграждане е или 13 или 17 юли в зависимост от това дали ιζ са арабски цифри или съответно гръцки. Надписът обаче показва сходство с надписа от същата 1745 година в „Св. св. Петър и Павел“ в Костохори, където авторът използва само гръцки цифри. Също така от текста се научава, че манастирът е бил обитаван, тъй като игуменът Герасим и йеромонасите Герман и Козма са ктитори, а монасите са помогнали с ръчен труд при изграждането на католикона.[3] За обновяването спомагат и „берските първенци и християни“.[4] Сходен е и надписът от „Свети Николай“ в Горна Лужица (Трипотамос) от 1750 година, което говори за наличие на ателие за ремонт на църкви по това време в района.[5]

Надписът гласи:

ΚΕ ΑΡΧΗΕΡΑΤΕΒΟΝΤΟΣ ΗΟΑΚΗΜ ΚΕ ΕΦΗΜΕΡΕΒΟΝ ΓΗΡΜΑΝΟΥ ΥΕΡΟΜΑΝΑΧΟ

ΚΟΣΜΑ ΥΕΡΜΑΝΑΧΟ
† ΑΝΕΓΕΡΘΗ † ΕΤΟΣ – ΑΨΜΕ – ΕΝ ΜΗΝΗ – ΗΟΥΛΗΟΥ / – ιζ (sic)
ΚΑΙ ΑΝΑΚΑΙΝΗΣΘΗ ΕΚ ΒΑΘΡΟΥ Ο
ΘΗΟΣ ΚΕ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ
ΗΠΕΡΑΓΗΑΣ ΔΕΣΠΗΝΗΣ ΗΜΟΝ ΘΕ
ΟΤΟΚΟΥ ΚΕ ΑΗΠΑΡΘΕΝΟ ΜΑΡΗΑΣ ΜΗΛΗΣΗΟ
ΔΗΑ ΣΗΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΓΕΡΑΣΙΜΟΥ ΗΓΟΥΜΕ
[ΝΟ]Υ ΚΕ ΤΟΝ ΛΗΠΟΝ ΠΑΤΕΡΟΝ ΚΕ ΕΞΟΔΟ ΤΟΝ ΕΝΤΗ
[ΜΟΤ]ΑΤΟΝ ΑΡΧΟΤΟΝ ΚΕ ΧΡΗΣΤΙΑΝΟΝ ΤΗΣ ΠΟΛΗΤΗ
[ΑΣ ΒΕ(Ρ;)]ΡΗΑΣ[6]

ДокументиРедактиране

В оцелялата кондика на Берската митрополия, в която за запазени завещания, брачни договори, търговски договори, финансови регистри и административни актове на митрополията от периода на управлението на митрополит Даниил (1769 – 1799) до третата четвърт на XIX век, е запазено завещанието на Мария, дъщеря на Пантазис и Бухуро, наречена Андруда, от 4 октомври 1800 година, чрез което тя отстъпва всичките си активи на различни хора, църкви и манастири и други институции. На манастира Мелисиу оставя пет гроша,[7] от което може да се заключи, че манастирът е сред значимите в района.[8]

На 1 септември 1810 година е изготвено завещанието на монаха Митрофан, игумен и надзирател на манастира „Света Богородица Мелисиу“, който си подава оставка. Завещанието, също запазено в митрополитската кондика, е потвърдено от епитропа на Берската митрополия Хрисант, от архидякона Антим, от йеромонасите Дамаскин и Методий, както и от седем свещеници от епархията, подписали се като свидетели.[8]

В същата кондика е запазено друго завещание в полза на манастира – това на християнина от Бер Хаджи Киркос, който на 5 февруари 1811 година дарява на манастира една четвърт от правата върху каменна мелница в Камбанийската епархия между Триховища и Скилици срещу гледане като монах в манастира на стари години. Завещанието също е потвърдено от Берската митрополия.[9] Игумен на манастира по това време е Методий, един от свидетелите на завещанието на предходника му Митрофан. Възможно е това да е последният игумен на манастира до разрушаването му по време на Негушкото въстание през 1822 година.[10] Фактът, че завещанията на Митрофан и Хаджи Киркос са заверени в Берската митрополия говори за това, че манастирът е бил самостоятелен, а не подчинен на Добърския.[11] След въстанието манастирът повече не е възобновен[10] и не се споменава в никакви документи освен в спомените на стари жители на Костохори и Чорново (Фития).[12]

БележкиРедактиране

  1. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 176.
  2. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 178.
  3. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 182.
  4. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 183.
  5. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 185.
  6. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 180.
  7. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 188.
  8. а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 189.
  9. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 192.
  10. а б Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 202.
  11. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 207.
  12. Βουδούρης, Αθανάσιος Γ. Πληροφορίες για δὐο μοναστήρια στο Βέρμιο και τον κάμπο της Ημαθίας κατά την Οθωμανική περίοδο (18ος - 19ος αι.). // Μελετήματα Ημαθίας 3. 2011. σ. 210.