Костурени

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Костурино.

Костурени или Костурино (на гръцки: Ξιφιανή, Ксифяни, до 1953 година Ξυφώνια или Ξυφώνεια, Ксифония,[1] до 1922 година Κωστούργιαννη, Костуряни[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Костурино
Ξιφιανή
— село —
Изглед към селото
Изглед към селото
Гърция
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Централна Македония
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Воденско
40.93° с. ш. 22.0806° и. д.
Костурино
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 88 m
Население 767 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на около 16 километра северно от град Воден (Едеса) и на 4 километра южно от демовия център Съботско (Аридеа).

ИсторияРедактиране

СредновековиеРедактиране

Разкопки в западната част на хълма Свети Димитър показват съществуване на селище от IX век. Там са открити руините на църквата от първите християнски векове. Смята се, че първоначалното местоположение на селото е в западната част на хълма, но по време на периода на османското владичество около 1780-1790 г. селото е преместено на сегашното му място за по-голяма сигурност.[3]

В Османската империяРедактиране

Църквата „Свети Димитър“ на хълма е от 1858 година.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Костурени (Kostouréni) е посочено като село във Воденска каза със 77 къщи и 190 жители българи и 135 помаци.[4]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Костурино (Кустуряни) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 314 души и 90 домакинства.[5] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Костурени (Костурчани) живеят 250 българи християни и 700 българи мохамедани.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костурени (Kostoureni) има 280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7] В 1909 година в Костурино е открито българско училище.[8]

Гъркоманите от Костурени участват активно в Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.[3]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Костурени има 20 къщи славяни християни и 90 къщи славяни мохамедани.[9] До 1922 година заедно с Рудино и Слатина образува община. Двете други села стават отделни общини в началото на 30-те години. В 1922 година е преименувано на Ксифония (Ξυφώνεια), а в 1953 - на Ксифяни (Ξιφιανή) по името на византийския пълководец Никифор Ксифий.[3] В селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 107 семейства и 426 жители бежанци.[10]

В 1981 година селото има 923 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският език в него са запазени на средно ниво.[11]

В края на 1999 година общината е присъединена към дем Съботско, а в 2011 година – към дем Мъглен.[3]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 710 640 850 823 889 950 923 или 980[3] 850 767

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. а б в г д е Τοπάλης, Νικόλαος. Τοπική Κοινότητα Ξιφιανής. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"