Котвена верига (канат) е съставна част на котвеното устройство, служи за съединение на котвата с корпуса на съда (кораба).

Звено на котвена верига с контрафорс. d – калибър

Състои се от 10 – 13 части (отделни парчета с дължина 25 метра на корабите съветска постройка и 27,5 метра на съдовете с чужда постройка), съединени със специални отварящи се звена. Котвената верига се състои от три части:

  1. котвена част – частта, закрепена с шарнир (върток, кардан) за котвената скоба
  2. междинна
  3. корен – контри, закрепени към корпуса на съда с жвак-галс или специална машинка, позволяващи в аварийна ситуация да се освободи съда от спуснатата котва (котвена верига).

Жвак-галс – къса верига, която с единия си край е неподвижно закрепена за корпуса на съда и завършваща в другия си с кука (карабинен механизъм) – (глагол-гак). Освобождаването на контрата на гака, заедно с последното звено на корена на веригата може да се направи дистанционно: механизма завърта законтрящата част и освободената котвена верига под влияние на тежестта си пада зад борда.

Движението на котвената верига се осигурява от механизъм, състоящ се от барабани и зъбни колела. Устройство с вертикално разположена ос на въртене на барабаните се нарича шпил, с хоризонтално – брашпил.

За да се определи дължината на спуснатата вече верига поста за управление на (бра)шпила е оборудван с брояч. Освен това, на всеки 20 метра, котвената верига е маркирана, като на контрафорса на звената (освен съединителните), са оцветени в цвят.

Котвена верига
Дължина
на котвената
верига, m
Цвят
на маркираното
звено и кол-во
20 едно червено
40 две червени
60 три червени
80 четири червени
100 пет червени
120 едно бяло
140 две бели
160 три бели
180 четири бели
200 пет бели
220 едно червено
240 две червени
и т.н.

Отделните части са съединени със скоби на Кентер. По тях се маркира с бялата боя: между първата и втората – по едно звено в двете посоки от скобата на Кентер; между втората и третата – по две, и така до петата част. Всяко последно маркирано звено допълнително се маркира с метална лента. Между шестата и седмата части се маркира, както между първата и втората и т.н. Съществува метод за маркиране, при който количеството маркирани звена от скобата е равно на количеството части.

Калибър на котвена верига (диаметър на напречното сечение на звеното на котвената верига), съвременните големи съдове е 80 – 120 mm.

Звената на веригата с калибър над 15 mm са снабдени с контрафорси (напречни прегради, който увеличават здравината с около 20%)

За задържането на веригата (въжето) в опънато положение се използват дтопори – стационарни и преносими (палубни и верижни).

За вериги с голям калибър се използват най-често стопори с рамо, представляващи стойка (станок, основа) с жлеб и рамо с пречка, което пречи на движението на веригата, тъй като я законтря напречно на нея.

Други конструкции за стопори на котвените вериги са – винтов и на Лехоф.

Масата на частта на котвената верига, която лежи на грунта, увеличива задържащата сила на котвата.

За направляването на веригата служат разположените в бордовете и палубата котвени клюзове.

Преди пускането на котва от тях се свалят капаците, след това, на освободената верига от верижния и другите стопори се прави проба за работата на трансмисията на брашпила (на големи дълбочини котвата се пуска не в свободно падане, а с помощта на механизма) отпускайки и натягайки веригата и котвата на малка скорост. След това, с отпуснатата на необходимата дължина верига, се спуска котвената спирачка.

Вдигането на котвената верига става с отмиването и от калта на дъното и тя, заедно с котвата се изтегля през клюза. Когато котвените операции са приключени и предстои плаване в открито море, котвената верига се законтря със стопорите (един от които задължително верижен).

Спускането и вдигането на котвата се ръководи от:

  • на мостика – от капитана или старшия помощник,
  • на бака – третия помощник капитан

ЛитератураРедактиране

  • Васильев, В. Н., Топалов В. П. Глава III. Судовые устройства. 2. Якорное устройство // Справочник молодого моряка = Справочник молодого моряка. – Киев, Одесса: Виша школа. Головное издательство, 1982. – С. 73. – 216 с.

ИзточнициРедактиране


    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Якорная цепь“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.