Котелци
Кòтелци (на гръцки: Κοτύλη, Котили, до 1927 година Κοτέλτσι, Котелци[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
| Котелци Κοτύλη | |
| — село — | |
  Котелци  Котелци  Котелци | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Нестрам |
| Географска област | Нестрамкол |
| Надм. височина | 1200 m |
География редактиране
Селото се намира в областта Нестрамкол, на 1180 m височина в западните склонове на Горуша (Войо), югозападно от град Костур и на 11 километра югозападно от демовия център Нестрам, високо в северозападните склонове на планината Горуша (на гръцки Войо).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Котелци е голямо гръцко качаунско село в Костурска каза на Османската империя.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Котелци има 160 жители гърци.[3] По време на Илинденско-Преображенското въстание в Котелци влиза голямата чета на Васил Чекаларов, посрещната братски от гръцкото население.[4][5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Котелци е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 30 къщи.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Котелци има 200 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[7]
В гръцка статистика от 1905 година селото е с 200 жители гърци.[8]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Котили.
Жителите традиционно се занимават с експлоатация на гората, частично със скотовъдство и земеделие - производство на жито и картофи.[2]
По време на Гражданската война селото пострадва силно и е напуснато от жителите си.[2] 18 деца от Котелци са изведени от комунистическите части извън страната в групата на така наречените деца бежанци.[9]
След войната в 1950 година част от жителите на Котелци се завръщат и основават новото село Ново Котелци (Неа Котили).[2]
В селото са запазени църквата „Свети Георги“ и старият каменен Котелски мост.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чернолища | Τσερνολίστας | Мавриас | Μαυριᾶς[11] | |
| Люта | Λιούτα | Ксерото | Ξέρωτο[11] | |
| Гропа Лунга | Γκρόπα Λούγκα | като Лонгос | Κάτω Λόγκος[11] | |
| Кропа Цап | Κρόπα Τσάπ | Пано Лонгос | Πάνω Λόγκος[11] | |
| Цаумия | Τσαούμια | Корифи Канелопулу | Κορυφὴ Κανελλοπούλου[11] | |
| Киловози[12] | Κυλοβόζι | Колово | Κολοβό[11] | > |
| Гекия[12] | Γκέκια | Микро Караули | Μικρὸ Καραούλι[11] | местност в Горуша, ЮЗ от Котелци[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 340[2] | 312[2] | 364[2] | 578[2] | 0[2] | 9[2] | 8[2] | 7[2] |
Личности редактиране
- Родени в Котелци
Георгиос Динас (Γεώργιος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]- Донос Динас (Ντόνος Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]
- Евтимиос Децикас (Ευθύμιος Ντέτσικας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]
- Илияс Янис (Ηλίας Γιάννης), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]
- Йоанис Динас (Ιωάννης Ντίνας), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]
- поп Космас (Παπα-Κοσμάς), гръцки андартски деец, агент от ІІІ ред[13]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 26. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
- ↑ Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание. София, Издателство на Отечествения фронт, 1984. с. 65.
- ↑ Освободителната борба въ Костурско (до 1904 г.). По спомени на Пандо Кляшевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга II, Печатница П. Глушковъ, 1925. с. 136.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 99. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kotili Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine..
- ↑ Βόλτα στα Πέτρινα Γεφύρια του Νομού Καστοριάς // About Kastoria, 25/02/2016. Посетен на 22 декември 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
- ↑ а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 83. (на гръцки)