Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горуша.

Горуша[1] или Войнова планина[2][3] (на гръцки: Βόιο, Войо, катаревуса: Βόιον, Войон) е планина в Северозападна Гърция. Най-високият връх на Горуша е 1806 m.[4]

Горуша
Βόιο
118 Odre.jpg
Balkans 4087 cut kostursko.png
40.3609° с. ш. 21.0059° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Част от Пинд
Най-висок връх Палиокримини
Надм. височина 1806 m

ОписаниеРедактиране

В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича планината Горуса (Γορούσα).[5]

Планината е част от планинския масив Пинд. Планината е дълга около 25-30 километра и широка около 15. Разположена е в западната част на Егейска Македония в посока север-юг и по нея минава границата между дем Нестрам (на запад) и Горуша (на изток). Макар и изцяло на територията на административната област Западна Македония планината всъщност е естествената граница между географските области Македония на север и изток и Епир на запад.

На северозапад Горуша преминава в планините Аренес и Грамос. На север е долината на река Бистрица (Алиакмонас) с областта Нестрамкол и село Нестрам (Несторио). На североизток е областта Костенария (Кастанохория) със селата Вичища (Ники), Лъка (Ланка) и Скумско (Врахос). На югоизток е дем Горуша. На юг е планината Василица. На запад е долината на река Сарандопоро в Епир със селата Борботско (Ептахори) и Котелци (Котили).[6]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Палиокримини Παλιοκριμίνι, Παλιοκρίμινι 1384 m[4] източно над Селско (Кипсели) и западно над Поликастано (Клепиш)

БележкиРедактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 249.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
  4. а б Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
  5. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια. // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.
  6. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15 - 16.