Вижте пояснителната страница за други значения на Горуша.

Горуша[1] или Войнова планина[2][3] (на гръцки: Βόιο, Войо, катаревуса: Βόιον, Войон) е планина в Северозападна Гърция. Най-високият връх на Горуша е Палиокримини висок 1806 m.[4]

Горуша
Βόιο
40.3609° с. ш. 21.0059° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отПинд
Най-висок връхПалиокримини
Надм. височина1806 m

Описание редактиране

Планината е част от планинския масив Северен Пинд.[4] Планината е дълга около 25-30 km и широка около 15 km. Разположена е в западната част на Егейска Македония в посока север-юг и по нея минава границата между дем Нестрам (на запад) и Горуша (на изток). Макар и изцяло на територията на административната област Западна Македония планината всъщност е естествената граница между географските области Македония на север и изток и Епир на запад.

На запад Горуша е отделена от Грамос от Тухолската река, Мирославския проход (Агиос Илияс, 1360 m) и река Сарандапорос в Епир със селата Борботско (Ептахори) и Котелци (Котили). На север долината на река Бистрица (или Белица, на 900 m) я отделя от планината Гълъмбица (Алевица). По долината на Белица е областта Нестрамкол и село Нестрам (Несторио). На юг Горуша е отделена от планината Талиарос с шийката Русотари (Бафали, 1240 m) и река Капсалия. На изток хълмистите разширения на Горуша са смятани от българите за отделна пранина Одре (Одрия). На североизток е областта Костенария (Кастанохория) със селата Вичища (Ники), Лъка (Ланка) и Скумско (Врахос), а на югоизток е областта Населица (Анаселица или дем Горуша) и Гревенските планини.[4][5]

Скалите на планината са конгломерати и пясъчници. Планината е обрасла с черни борове, букове,дъбове, македонски ели, кестени и други видове.[4]

В югозападната част на Големо Одре (Мегала Ондрия), на надморска височина от 1540 m, приблизително на 1,30 часа от село Зони (Занско - 1050 m), в една долина се намира Влашката пещера, която има дължина 95 m, ширина 6 m, височина 7 m и вертикален вход 3 m. На изток от върха Мало Одре (Микри Ондрия), на надморска височина от около 1450 m има 8 пропасти.[6]

Изкачването до върха на Палиокримини се извършва за около 2 часа от точка (1600 m) на планинския път Ново Котелци (Неа Котили, 1400 m) - Поликастано (Клепиш, 1080 m), който пресича планината.[6]

Изкачването до върха Профитис Илияс става за около 2 часа от точка (1390 m - където има крайпътен иконостас) на пътя, който свързва Пендалофос (Жупан, 1040 ) и Борботско (Ептахори, 880 m) или от Пендалофос за около 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния Е6, идваща от Самарина - Жужел (Зузули) пресича Горуша и минаваки през планината Талиарос и селищата Пендалофос и Неа Котили продължава към Нестрам (Несторио).[6]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Палиокримини Παλιοκριμίνι, Παλιοκρίμινι 1384 m[4] И над Селско (Кипсели) и З над Поликастано (Клепиш)
Άγιος Γεώργιος 1540 m[6]
Свети Яни Άγιος Ιωάννης 1045 m[6] СЗ от Виделуща (Дамаскиния)
Гаци Αηγιάννης, Γκάτσι 1140 m[6]
Анилио Ανήλιο 1400 m[6] СИ от Зони (Занско)
Αρκούδα 1394 m[6]
Аспри Петра Άσπρη Πέτρα 1540 m[6] ЮИ над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери)
Цирада Βελανιδιά, Τσιράδα 1000 m[6]
Генадико Γεννάδικο 1432 m[6] С над Ново Котелци (Неа Котили)
Нясия Γεράκι, Νιάσια 1386 m[6] СИ над Мирославци (Мировлитис)
Γιαννάκια 1440 m[6]
Горуша Γκρούσα 1550 m[6] Ю от Ново Котелци (Неа Котили)
Джурджово Δασοτό, Τζούρτζοβο 1160 m[6]
Градишка Δόντι, Γκραντίσκα 1098 m[6]
Драгасия Δραγασιά 1127 m[6] И над Драгасия (Дислап)
Драгасиес Δραγασιές 1340 m[6] Ю от Котелци (Котили)
Марианца Δρυότοπος, Μαριάντσα 1360 m[6]
Елафина Ελαφίνα 1060 m[6] ЮИ над Поликастано (Клепиш), СИ над Дафни (Драмища)
Чалма Καρφίτσα, Τσάλμα 1241 m[6] СИ над Личотер (Лицотери)
Кастания Καστανιά 1329 m[6] СЗ от Авгеринос (Констанско)
Кастро Κάστρο 1148 m[6] З над Вичища (Ники)
Гупата Καταβόθρα, Γούπατα 1629 m[6] Ю от Ново Котелци (Неа Котили)
Кацина Κατσίνα 1168 m[6] ЮИ от Висанско (Певкофито)
Като Цапурния Κάτω Τσαπουρνιά 1000 m[6] ЮЗ над Дасилио (Магер)
Капсала Καψάλα 1221 m[6] Ю над Селско (Кипсели)
Халц Κερασιά, Χάλτς 1440 m[6]
Клепиш Κλέψιος, Κλέψι 1283 m[6] Ю над Поликастано (Клепиш), И над Дафни (Драмища)
Кокина Литария Κόκκινα Λιθάρια 1004 m[6] И от Авгеринос (Констанско)
Κόνα 1119 m[6]
Кодрешец Κοντάρι, Κόντρεσετς 1012 m[6] Ю от Нестрам (Несторио)
Копанес Κοπάνες 1435 m[6] З над Поликастано (Клепиш)
Коромилия Κορομηλιά 1275 m[6] З от Пендалофос (Жупан), ЮЗ над Витос (Долос)
Бальос Κορυφή, Μπάλιος 1640 m[6] СИ над Котелци (Котили), З от Ново Котелци (Неа Котили)
Страица Κορυφή, Αυγό, Στράϊστα, Στράϊτσα 1052 m[6] ЮИ над Пендалофос (Жупан)
Корфес Κορφές 1342 m[6] С над Борботско (Ептахори)
Круша Κρόσια, Κρούσια 1048 m[6] в Одре, С от Либешево (Агиос Илияс)
Круша, Паласа Круша Κρούσια, Παλάσα Κρούσα 1050 m[6]
Крионери Κρυονέρι 1640 m[6] ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили)
Нестиме Λάμπρος, Παληό/Παλιό Νεστίμ 1057 m[6] в Одре, З от Нестиме (Ностимо)
Леска Λεύκα, Λέσκα 1031 m[6] С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио)
Лимерия Λημέρια 1418 m[6] СЗ над Личотер (Лицотери)
Макрихорафа Μακρυχώραφα 1671 m[6] СИ от Селско (Кипсели), СЗ от Зони (Занско)
Мандриния Μανδρινιά 1044 m[6] С от Агия Сотира (Своляни)
Строзово, Сулич Μαύρη Ράχη, Σουλίτς, Στρόζοβο 1120 m[6] С над Витос (Долос)
Μαυριάχα, Μαύρη Ράχη 1598 m - 1400 m[6]
Големо Одре Μεγάλη Οτρά, Όντρα, Μεγάλα Όντρια 1589 m[6]
Месо Подари Μέσο Ποδάρι 1400 m[6] ЮИ над Тухол (Певкос), Ю над Дряново (Гликонери)
Мало Одре Μικρά Όντρια, Όντρια 1530 m[6]
Мона Костена Μονοκαστανιά 1013 m[6] в Одре, Ю от Жужелци (Спилея)
Μπονάρια 1349 m[6]
Буряни, Сопот Μπουργιάνη, Σόποτος 1183 m[6] Ю над Дилофо (Либохово)
Дина Критари, Критари Ντίνα Κριθάρι, Κριθάρι 1627 m[6] СИ над Котелци (Котили)
Ксекомено Ξεκομμένο 1895 m[6] СЗ над Котелци (Котили)
Калотино, Калотина Ξέφωτο, Καλοτίνο, Καλοτίνα 1107 m - 1000 m[6] СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско)
Орле Ορόσημο, Όρλια 1358 m[6] С от Драгасия (Дислап)
Палиокастро Παλιόκαστρο, Παληομονάστηρο 1166 m[6] ЮИ от Дилофо (Либохово), С над Дасилио (Магер)
Παλιοκούλια 1560 m[6]
Палиострунга Παλιομανδριά, Παληοστρούγκα 1310 m[6] Ю от Ново Котелци (Неа Котили)
Палиофрити Παλιοφρίτη 1324 m[6] ЮЗ от Лъка
Панукла Πανούκλα 1390 m[6] З от Пендалофос (Жупан)
Παρασκευόρι, Παρασκευός 1116 m[6] З над Езерец (Петропулаки)
Παρατηρητήριο 1319 m[6]
Караули Παρατηρητήριο, Καραούλι 1305 m[6] СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани)
Петралона Πετράλωνα 1293 m[6] И над Висанско (Певкофито)
Петрици Πετρίτσι 1768 m[6] СИ над Борботско (Ептахори)
Πετρόστρουγγα 1586 m[6]
Платанос Πλάτανος 1400 m[6] ЮИ над Селско (Кипсели)
Поляни Πόλιανη 1000 m[6] СЗ над Вичища (Ники)
Карьонкос Πουρνάρι, Καργιόγκος 1139 m[6] СИ над Витос (Долос), Ю над Авгеринос (Констанско)
Просилио Προσήλιο 1320 m[6] ЮЗ над Поликастано (Клепиш)
Просеник Προσιτό 1022 m[6] С над Вичища (Ники), Ю от Нестрам (Несторио)
Профитис Илияс, Палиомагиро Προφήτης Ηλίας Σουπανίου, Παληομάγειρο 1803 m[6] И от Борботско (Ептахори), СЗ над Пендалофос (Жупан) и Витос (Долос)
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 1483 m[6] С над Мирославци (Мировлитис)
Προφήτης Ηλίας 1255 m[6]
Варенга Προφήτης Ηλίας, Βαρέγγα 1119 m[6] С от Дилофо (Либохово)
Пиргос Πύργος 1761 m[6] СЗ от Котелци (Котили)
Гремицово Ράχες, Γκρεμίτσοβο 1129 m[6] ЮЗ от Зони (Занско), СЗ над Поликастано (Клепиш)
Браимица, Ибраим Ράχη, Μπαϊραμίτσα, Μπραϊμίτσα, Ιμπραήμ 1173 m[6] Ю от Авгеринос (Констанско)
Рева Ρεπάνι, Ρέβα 1410 m[6] ЮИ от Ново Котелци (Неа Котили)
Ровия Ροδιά 1317 m[6] С от Селско (Кипсели)
Румани Ρουμάνι 1365 m[6] Ю над Пендалофос (Жупан)
Сакорафа Σακκορράφα 1420 m[6] СЗ от Авгеринос (Констанско),
Скалес Σκάλες 1137 m[6] СИ над Витос (Долос), ЮЗ над Авгеринос (Констанско)
Σκαλώματα 1318 m[6]
Копанче Σκαφίδι, Κοπάντσιε, Κουπάντσε 1160 m[6] СЗ над Вичища (Ники)
Караули Σκοπιά, Καραούλι 1503 m[6] И от Селско (Кипсели)
Будака Σκοπιά, Μπούντακα 1040 m[6]
Караули Σκοπός, Καραούλι 1180 m - 1178 m [6] С над Витос (Долос)
Корница Σπλήνα, Κορνίτσα 1268 m[6] Ю над Пендалофос (Жупан), З над Дилофо (Либохово)
Ставрос Σταυρός 1288 m[6] СЗ от Авгеринос (Констанско), ЮЗ от Агии Анаргири (Врощани)
Σταυρός 1202 m колонка на 1199 m,[6] в Одре, С от Головраде (Скиеро), СЗ от Осничани (Кастанафито)
Стефани Στεφάνι 1005 m[6] ЮЗ от Корифи (Бурша)
Суткос Σύδενδρο, Σούτκος 1203 m - 1100 m[6] СИ над Личотер (Лицотери)
Смара Σωτήρα, Σμάρα 1320 m[6]
Дзума Τζούμα 1000 m[6] С от Трикорфо (Тричко)
Тумба Τούμπα 1646 m[6] СИ над Мирославци (Мировлитис), Ю на Тухол (Певкос), СЗ от Котелци (Котили)
Трано Караули Τρανή Σκοπιά, Καραούλι, Τρανό Καραούλι 1511 m[6] ЮИ над Котелци (Котили)
Трия Синора Τρία Σύνορα 1518 m[6] ЮИ над Мирославци (Мировлитис)
Цакалина Τσακάλι, Τσακαλίνα 1210 m[6] в Одре, Ю от Осничани (Кастанафито)
Цолаки Τσολάκη 1435 m - 1414 m[6] И от Дафни (Драмища)
Чука Τσούκα, Τσιούκα 1440 m[6] Ю от Селско (Кипсели)
Чука Τσούκα, Άγιος Νικόλαος 1026 m[6] ЮЗ от Корифи (Бурша)
Тухол Τυχερό, Τούχουλη, Τούχουλι 1521 m[6] И над Тухол (Певкос), ЮЗ над Дряново (Гликонери)
Хондромармаро Χονδρομάρμαρο 1120 m[6] С от Авгеринос (Констанско), Ю от Агии Анаргири (Врощани)
Вунаси Ψηλή Ράχη, Βουνιάσι 1300 m[6] И над Личотер (Лицотери)
Купо Άνω Κούπος 937 m[6] в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата)
Купо Κάτω Κούπος 883 m[6] в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо), Ю от Старичани (Лакомата)
Кокинос Охтос Κόκκινος Όχθος 928 m[6] Ю от Слатина (Хриси)
Κουτσομύλια 996 m[6]
Ценес Κρύα Βρύση, Τσενές 910 m[6] ЮЗ от Плакида (Лабаница)
Думба Ορυχεία, Ντόμπα 929 m[6] в Одре, З от Жужелци (Спилея), С от Нестиме (Ностимо)
Пердика Πέρδικα 857 m[6] Ю от Левки (Сирочани)
Свети Илия Προφήτης Ηλίας 990 m[6] Ю над Галища (Оморфоклисия)
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 920 m[6] СИ от Кидониес (Ванско)
Σάκκος 935 m[6]
Синя земя 826 m СЗ над Шкрапари[7]

Имена редактиране

В 1910 година Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, нарича планината Горуса (Γορούσα).[8] Гръцки карти от 1911 и 1934 година поставят на запад имената Грамос или Войон (Γράμμος ή Βόϊον), Груса (Γρούσα, Γκρούσα) на северните части и Пальока (Παληόκα) на южните. Картите от 1959 и 1963 година показват Грамос и Войон като отделни планини. Името Войон е възродено антично - среща се у Страбон.[4]

Бележки редактиране

  1. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  2. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 249.
  3. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 7.
  4. а б в г д е Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 382. (на гръцки)
  5. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 15 - 16.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 383. (на гръцки)
  7. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  8. Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 138.