Кочана (на гръцки: Περαία, Переа, до 1927 година Κότσανα, Коцана[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Кочана
Περαία
— село —
Гърция
40.738° с. ш. 21.822° и. д.
Кочана
Централна Македония
40.738° с. ш. 21.822° и. д.
Кочана
Воденско
40.738° с. ш. 21.822° и. д.
Кочана
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областОстровска котловина
Надм. височина640 m
Население309 души (2021 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 25 km западно от град Воден (Едеса) и на около 8 km южно от Острово (Арниса), на 640 m надморска височина на източния бряг на Островското езеро.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКочено като българско село.[3]

В началото на XX век Кочана е турско конярско село в Кайлярска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кочане (Коченъ) живеят 1500 турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочен (Кочане) е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 200 къщи.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кочани има 350 къщи турци.[6] Турското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 136 бежански семейства и 588 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Переа.[2]

Жителите на селото постепенно се изселват в Кайляри. В селото се произвежда главно жито, тютюн и леща, като са развити частично и лозарството и скотовъдството.[2]

В селото има етнографски музей.[8]

Прекръстени с официален указ местности в община Кочана на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Караагач[9][10] Καραγάτς Фтелия Φτελιά[11] местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[9]
Папа дере[9] Παπά Τερέ Лофос ту Папа Λόφος του Παπά[11] местност в Каракамен на ЮИ от Кочана[9]
Белова[9] Μπέλοβα Аспри Άσπρη[11] река в Каракамен на И от Кочана, под едноименния връх[9]
Кара Бурну[9][12] Καρά Μπουρνοϋ Маври Врахи Μαύροι Βράχοι[11] нос в Островското езеро на С от Кочана (758)[9]
Реки Пей[9] Ρεκί Πέϊ Дросеро Δροσερό[11] местност на СИ от Кочана[9]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1409[2] 1404[2] 986[2] 713[2] 628[2] 582[2] 500[2] 461[2] 399[2] 352 381

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 51. (на македонска литературна норма)
  3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 271.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  9. а б в г д е ж з и к По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  10. Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  11. а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  12. Topografska Karta JNA 1: 50.000.