Кочище
Тази статия е за селото в Демир Хисар. За селото в Жупа вижте Кочища. За селото в Битолско вижте Кочище (Битолско).
Кочище или Кочища (на македонска литературна норма: Кочиште) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Кочище Кочиште | |
| — село — | |
 | |
  Кочище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 38 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Кочище в Общомедия | |
География редактиране
Кочище е разположено на 730 m в Долен Демир Хисар, в североизточната част на общината, в близост до пътя свързващ градовете Демир Хисар и Крушево. Землището на Кочище е 12,1 km2, от които горите заемат най-голяма площ 820 ha, пасищата са 184 ha, а обработваемите семи 175 ha.[1]
История редактиране
В XIX век Кочище е смесено българо-албанско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Кочища има 40 къщи арнаути и 16 християнски къщи.[2]
Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Кочища има 320 жители, от които българите християни са 120, а албанците мохамедани 200.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кочища е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кочища има 56 българи екзархисти и 240 албанци.[5]
При избухването на Балканската война 1 човек от Кочища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
В 1953 година селото има 284 жители.[1] В 1961 година – 274 жители, които през 1994 година намаляват на 45,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 38 жители.[8]
Църквата в селото е „Свети Никола“, зидана от дялан камък.[1][9]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Кочиште // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-19. Посетен на 18 август 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 14. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172 – 173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 854.
- ↑ Кочище на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ Димитров, Никола В. Географија на населби - Општина Демир Хисар. Битола, 2017. ISBN 978-608-65616-4-2. с. 49. (на македонска литературна норма)