Красимир Балъков

български футболист

Красимир Генчев Балъков е български футболист, един от най-добрите полузащитници в националния отбор и треньор по футбол. Избран е в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и в идеалния отбор на България за всички времена.

Красимир Балъков
Лична информация
ПрякорБала
Роден
Красимир Генчев Балъков
29 март 1966 г. (58 г.)
Ръст176 см
ПостАтакуващ полузащитник
Юношески отбори
1980 – 1982България Етър
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1990
1991 – 1995
1995 – 2003
2005
Общо:
България Етър
Спортинг Лисабон
Щутгарт
Плауен
142
138
236
1
517
(35)
(43)
(54)
(0)
(132)
Национален отбор
1984 – 1987
1988 – 2003
България България (мл.)
България
29
92
(3)
(16)
Треньор
2003 – 2005
2005
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2010
2011 – 2012
2012
2014 – 2015
2018 – 2019
2019
2020 – 2021
2023
2024
Щутгарт (помощник)
Плауен (играещ треньор)
Грасхопър
Санкт Гален
Черноморец Бургас
Хайдук Сплит
Кайзерслаутерн
Литекс Ловеч
Етър
България
ЦСКА 1948
Септември София
Локомотив София
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Красимир Балъков в Общомедия

Роден е на 29 март 1966 г. във Велико Търново. Играе за Етър (1983 – 1990), Спортинг Лисабон (1991 – 1995) и Щутгарт (1995 – 2003).

Футболна кариера

редактиране

В А група има 143 мача и 35 гола. Бронзов медалист от първенството през 1989 и 1990 г. с Етър, трето място за Купата на България през 1986 г., играе през есента на шампионския сезон 1990/1991 г.

Носител на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, обявен е за най-добър футболист в Португалската Суперлига през 1992 г. от в. „А Бола“. Носител на Купата на Германия през 1997 с ФФБ Щутгарт, вицешампион през 2003, финалист за КНК през 1998, носител на Купа Интертото през 2000 и 2002 г.

Определен за най-добър играч в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. В Германия Бала, както е популярен там, направи фурор още през първия си сезон. Той стана част от триото Балъков-Бобич-Елбер.

Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г. Дебютира за националния отбор на 2 ноември 1988 г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в Копенхаген). Последния му мач е на 30 април 2003 г. срещу Албания (2:0 в София).

Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на СП-1994 в САЩ, (играе в 7 мача, заедно с Христо Стоичков е в идеалния отбор на първенството), на СП-1998 във Франция (в 3 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт между „Дрийм тим“, съставен от световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки и др., (както и български звезди като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев) срещу отбор, съставен от негови бивши съотборници като Дунга, Джоване Елбер, Фреди Бобич и др.

Треньорска кариера

редактиране

От юли 2003 г. става помощник-треньор на Щутгарт.

В средата на януари 2006 г. Красимир Балъков започва и официалната си самостоятелна треньорска кариера – назначен е за старши треньор на швейцарския Грасхопър, като подписва договор за година и половина. През май 2007 г. е уволнен от Грасхопър. На 29 октомври 2007 става старши треньор на „Санкт Гален“. Успява да класира отбора в зоната, даваща право на баражи. [1]

От януари 2008 до 6 декември 2010 г. води отбора на Черноморец (Бургас). Съвместно със своя съотборник от Щутгарт Фреди Бобич изготвят проект за дългосрочното развитие на клуба с изграждане на съвременна спортна база за подготовка на първия отбор и част от юношеските формации. Проектът не е реализиран от изпълнител. Балъков ръководи Черноморец в 60 мача, от които 29 победи, 16 наравно и 15 загуби. [1]

От май 2011 до март 2012 година Балъков е старши треньор на Хайдук (Сплит) в 28 мача, в които постига 16 победи, 5 равни и 7 загуби. Отборът става втори във временното класиране и сигурен участник в Евротурнирите. [1]

През март 2012 година приема предложение на ръководството на Кайзерслаутерн, който обаче е на последно място в Бундеслигата и не успява да се спаси от изпадане. [1]

На 27 май 2014 г. официалният сайт на Литекс (Ловеч) съобщава, че Балъков ще е новият старши треньор на отбора.[2] Договора му е за срок от 2 години,[3][4] а официалното му представяне като треньор е на 10 юни 2014 година.[5][6][7]

През 2017 г. Балъков работи като директор скаут в ЦСКА (София), а на 2 януари 2018 г. поема тима на Етър (Велико Търново).

През 2019 г. ръководи националния отбор на България в 6 мача без победа и на 18 октомври 2019 подава оставка. [8]

На 4 юни 2020 г. е обявен официално за старши треньор на ЦСКА 1948. През 2021 г. напуска отбора.

На 5 май 2023 г. е обявен официално за старши треньор на Септември (София). На 12 октомври 2023 г. напуска отбора.

На 22 април 2024 г. е обявен официално за старши треньор на Локомотив (София). На 17 юни 2024 г. напуска отбора.

Статистика по сезони

редактиране
  •   Етър – 1983/пр. – А група, 2 мача/0 гола
  •   Етър – 1983/1984 – А група, 17/2
  •   Етър – 1984/1985 – А група, 30/6
  •   Етър – 1985/1986 – А група, 5/3
  •   Етър – 1986/ес. – А група, 1/0
  •   Етър – 1987/1988 – А група, 18/2
  •   Етър – 1988/1989 – А група, 29/9
  •   Етър – 1989/1990 – А група, 30/10
  •   Етър – 1990/ес. – А група, 11/3
  •   Спортинг – 1991/пр. — Португалска лига, 18/4
  •   Спортинг – 1991/1992 – Португалска Суперлига, 32/7
  •   Спортинг – 1992/1993 – Португалска Суперлига, 32/12
  •   Спортинг – 1993/1994 – Португалска Суперлига, 29/15
  •   Спортинг – 1994/1995 – Португалска Суперлига, 27/6
  •   ФФБ Щутгарт – 1995/1996 — Бундеслига, 34/7
  •   ФФБ Щутгарт – 1996/1997 – Бундеслига, 31/13
  •   ФФБ Щутгарт – 1997/1998 – Бундеслига, 31/11
  •   ФФБ Щутгарт – 1998/1999 – Бундеслига, 24/5
  •   ФФБ Щутгарт – 1999/2000 – Бундеслига, 30/6
  •   ФФБ Щутгарт – 2000/2001 – Бундеслига, 28/6
  •   ФФБ Щутгарт – 2001/2002 – Бундеслига, 30/4
  •   ФФБ Щутгарт – 2002/2003 – Бундеслига, 28/2

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране
Награди
Предходна година
Христо Стоичков
Футболист №1 на България
1995
Следваща година
Трифон Иванов