Отваря главното меню

Красимир Генчев Балъков е бивш български футболист, един от най-добрите полузащитници в националния отбор и настоящ треньор по футбол. Избран е в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и в идеалния отбор на България за всички времена.

Красимир Балъков
Krasimir Balakov 1.JPG
Лична информация
Прякор Бала
Роден Красимир Генчев Балъков
29 март 1966 г. (53 г.)
Велико Търново, България България
Ръст 176 см
Пост атакуващ полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1990
1991 – 1995
1995 – 2003
2005
Общо:
България Етър
Flag of Portugal.svg Спортинг Лисабон
Flag of Germany.svg Щутгарт
Flag of Germany.svg Плауен
142
138
236
1
517
(35)
(43)
(54)
(0)
(132)
Национален отбор
1988 – 2003Flag of Bulgaria.svg България92(16)
Треньор
2003 – 2005
2005
2006 – 2007
2007 – 2008
2008 – 2010
2011 – 2012
2012
2014 – 2015
2018 – 2019
2019
Flag of Germany.svg Щутгарт (помощник)
Flag of Germany.svg Плауен (играещ треньор)
Flag of Switzerland.svg Грасхопър
Flag of Switzerland.svg Санкт Гален
Flag of Bulgaria.svg Черноморец Бургас
Flag of Croatia.svg Хайдук Сплит
Flag of Germany.svg Кайзерслаутерн
Flag of Bulgaria.svg Литекс Ловеч
Flag of Bulgaria.svg Етър (Велико Търново)
Flag of Bulgaria.svg България
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Красимир Балъков в Общомедия

Роден е на 29 март 1966 г. в град Велико Търново, Великотърновско. Висок е 178 см и тежи 80 кг. Играл е за Етър (1983 – 1990), Спортинг Лисабон (Португалия) (1991 – 1995) и Щутгарт (Германия) (1995 – 2003).

Футболна кариераРедактиране

В „А“ група има 143 мача и 35 гола. Бронзов медалист от първенството през 1989 и 1990 г. с Етър, трето място за Купата на България през 1986 г., играе през есента на шампионския сезон 1990/1991 г.

Носител на Купата и Суперкупата на Португалия през 1995 със Спортинг, финалист за купата през 1994, вицешампион през 1995 и бронзов медалист през 1991, 1993 и 1994, обявен е за най-добър футболист в Португалската Суперлига през 1992 г. от в. „А Бола“. Носител на Купата на Германия през 1997 с ФФБ Щутгарт, вицешампион през 2003, финалист за КНК през 1998, носител на Купа Интертото през 2000 и 2002 г.

Определен за най-добър играч в Щутгарт, с най-висока заплата (6 млн. марки годишно) от всички играчи в Бундеслигата. В Германия Бала, както е популярен там, направи фурор още през първия си сезон. Той стана част от триото Балъков-Бобич-Елбер.

Футболист № 1 на България през 1995 и 1997 г. Дебютира за националния отбор на 2 ноември 1988 г. в световна квалификация срещу Дания (1:1 в Копенхаген). Последния му мач е на 30 април 2003 г. срещу Албания (2:0 в София).

Изиграл е 92 мача, в които е отбелязал 16 гола. Участва на СП-1994 в САЩ, където става бронзов медалист (играе в 7 мача, заедно с Христо Стоичков е в идеалния отбор на първенството), на СП-1998 във Франция (в 3 мача) и на ЕП-1996 в Англия (в 3 мача). На 29 май 2003 г. е прощалният му мач в Щутгарт между „Дрийм тим“, съставен от световни звезди като Бебето, Юрген Клинсман, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки и др., (както и български звезди като Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев) срещу отбор, съставен от негови бивши съотборници като Дунга, Джоване Елбер, Фреди Бобич и др.

Треньорска кариераРедактиране

От юли 2003 г. става помощник-треньор на Щутгарт.

В средата на януари 2006 г. Красимир Балъков започва и официалната си самостоятелна треньорска кариера – назначен е за старши треньор на швейцарския Грасхопър, като подписва договор за година и половина. През май 2007 г. е уволнен от Грасхопър. На 29 октомври 2007 става старши треньор на „Санкт Гален“. Успява да класира отбора в зоната, даваща право на баражи. [1]

От януари 2008 до 6 декември]] 2010 г. води отбора на Черноморец (Бургас). Съвместно със своя съотборник от Щутгарт Фреди Бобич изготвят проект за дългосрочното развитие на клуба с изграждане на съвременна спортна база за подготовка на първия отбор и част от юношеските формации. Проектът не е реализиран от изпълнител. Балъков ръководи Черноморец в 60 мача, от които 29 победи, 16 наравно и 15 загуби. [1]

От май 2011 до март 2012 година Балъков е старши треньор на Хайдук (Сплит) в 28 мача, в които постига 16 победи, 5 равни и 7 загуби. Отборът става втори във временното класиране и сигурен участник в Евротурнирите. [1]

През март 2012 година приема предложение на ръководството на Кайзерслаутерн, който обаче е на последно място в Бундеслигата и не успява да се спаси от изпадане. [1]

На 27 май 2014 г. официалният сайт на Литекс (Ловеч) съобщава, че Балъков ще е новият старши треньор на отбора.[2] Договора му е за срок от 2 години,[3][4] а официалното му представяне като треньор е на 10 юни 2014 година.[5][6][7]

През 2017 г. Балъков работи като директор скаут в ЦСКА (София), а на 2 януари 2018 г. поема тима на Етър (Велико Търново).

През 2019 г. ръководи националния отбор на България в 6 мача без победа и на 18 октомври 2019 подава оставка. [8]

Статистика по сезониРедактиране

  •   Етър – 1983/пр. – „А“ група, 2 мача/0 гола
  •   Етър – 1983/1984 – „А“ група, 17/2
  •   Етър – 1984/1985 – „А“ група, 30/6
  •   Етър – 1985/1986 – „А“ група, 5/3
  •   Етър – 1986/ес. – „А“ група, 1/0
  •   Етър – 1987/1988 – „А“ група, 18/2
  •   Етър – 1988/1989 – „А“ група, 29/9
  •   Етър – 1989/1990 – „А“ група, 30/10
  •   Етър – 1990/ес. – „А“ група, 11/3
  •   Спортинг – 1991/пр. — Португалска лига, 18/4
  •   Спортинг – 1991/1992 – Португалска Суперлига, 32/7
  •   Спортинг – 1992/1993 – Португалска Суперлига, 32/12
  •   Спортинг – 1993/1994 – Португалска Суперлига, 29/15
  •   Спортинг – 1994/1995 – Португалска Суперлига, 27/6
  •   ФФБ Щутгарт – 1995/1996 — Бундеслига, 34/7
  •   ФФБ Щутгарт – 1996/1997 – Бундеслига, 31/13
  •   ФФБ Щутгарт – 1997/1998 – Бундеслига, 31/11
  •   ФФБ Щутгарт – 1998/1999 – Бундеслига, 24/5
  •   ФФБ Щутгарт – 1999/2000 – Бундеслига, 30/6
  •   ФФБ Щутгарт – 2000/2001 – Бундеслига, 28/6
  •   ФФБ Щутгарт – 2001/2002 – Бундеслига, 30/4
  •   ФФБ Щутгарт – 2002/2003 – Бундеслига, 28/2

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране