Футболист № 1 на България

Футболист №1 на България е годишна награда, присъждана на най-добрия български футболист за годината. Победителят се избира от акредитирани журналисти.

История

За пръв път анкетата е организирана през 1931 г. от в. „Спорт“ и най-добрият футболист на България е определен между читателите на вестника.

През 1942 г. най-добрият български футболист е определен отново от читателите на вестника, но този път в рамките на анкета за определяне на най-добрия български спортист.

През 1948 и 1949 г. в. „Свят“ организира анкета между читателите си. През 1955 и 1956 г. организатори са съответно в. „Народен спорт“ и радио „София“. И в двата случая анкетите са за определяне на най-добрите спортисти на България и класациите за най-добър футболист се образуват като посочените футболисти са обособени в самостоятелни класации.

От 1958 до 1971 г. организаторите от в. „Народен спорт“ провеждат анкетите на същия принцип. В анкетата за определяне на най-добър спортист на България за 1960 г. няма посочен нито един футболист, а в следващите години е имало поне един и затова по-късно официалното начало на анкетата за определяне на най-добър футболист на България се води от 1961 г.

В периода 1972 – 1974 г. анкетата се организира от в. „Футбол“ и в нея се посочват само имена на футболисти, т.е. анкетата става самостоятелна. В периода 1975 – 1998 г. организатор е вестник „ИСС Старт“ (Информационен спортен седмичник). От 1999 до 2005 г. организатори са „ИСС Старт“ (въпреки че вестникът не излиза) и в. „Футбол“.

През 2006 г. фирма „Дакс Медия“ откупува правата за организиране на анкетата от последните организатори. За 2013 и 2014 г. организатор е фирма „Футбол Про Медиа“. От 2015 г. „Дакс Медия“, която държи правата, продължава да организира анкетата вече в партньорство с Българската асоциация на спортните журналисти.

Факти

Димитър Бербатов – рекордьор в анкетата „Футболист №1 на България“ за годината със 7 титли – 2002, 2004, 2005, 2007-2010 г. и 13 класирания в почетната тройка

Христо Стоичков – най-успелият български футболист, втори в анкетата „Футболист №1 на България“ за годината с 5 титли – 1989-1992, 1994 г. и 10 класирания в почетната тройка

Най-много наградата е печелена от Димитър Бербатов – 7 пъти. Следват: 5 пъти – Христо Стоичков и Кирил Десподов; 3 – Христо Бонев и Ивелин Попов; 2 – Георги Найденов, Иван Колев, Александър Шаламанов, Димитър Пенев, Кирил Ивков, Красимир Балъков, Георги Иванов - Гонзо и Димитър Илиев. С една награда са 34 футболисти.
Най-често в почетната тройка са били: 13 пъти – Димитър Бербатов, 10 пъти – Христо Стоичков, 8 – Стилиян Петров, 6 – Красимир Балъков, 5 – Иван Колев, Александър Шаламанов, Ивелин Попов и Кирил Десподов.
Най-младите футболисти, печелили наградата за Футболист №1 са Георги Миланов (2012) на 20 и Димитър Бербатов (2002) на 21 години. Най-опитните наградени с приза са Манол Манолов (1958) на 33, Стефан Божков (1955), Иван Колев (1962) и Димитър Илиев (2020) на 32 години.
В почетната тройка най-младите са Димитър Бербатов (1999) и Валери Божинов (2004) на 18 години. С най-голямо спортно дълголетие, отличени в почетните тройки са Георги Петков (2018) на 42 години и Мартин Камбуров (2021) на 41 години.
За най-добър футболист на България 25 пъти са били определяни играчи на чуждестранни клубове, 15 пъти са били играчи на ЦСКА (София), 14 пъти на Левски (София), 5 пъти на Славия (София) и Локомотив (Пловдив), 4 пъти на Локомотив (София), 3 пъти на Лудогорец (Разград) и по веднъж на Спартак (София) и Литекс (Ловеч).
В годините когато са били определени за Футболист № 1 на България, седем футболисти са се състезавали за различни клубове. Двама футболисти са печелили наградата с фланелките на три различни клуба - Димитър Бербатов е печелил с фланелките на Байер (Леверкузен) от Германия, Тотнъм Хотспър и Манчестър Юнайтед от Англия, и Кирил Десподов с ЦСКА (София), Лудогорец (Разград) и ПАОК (Солун) от Гърция; Христо Стоичков е представлявал клубовете ЦСКА (София) и Барселона от Испания; Красимир Балъков - Спортинг (Лисабон) от Португалия и Щутгарт от Германия; Мартин Петров - Волфсбург от Германия и Атлетико (Мадрид) от Испания; Иван Иванов – Партизан (Белград) от Сърбия и Базел от Швейцария и Ивелин Попов – Кубан (Краснодар) и Спартак (Москва) от Русия.
Борислав Михайлов (1986) и Николай Михайлов (2011) са единствените баща и син, печелили наградата.

Почетни тройки

Година	Победител	Второ място	Трето място
1931	Асен Пешев Левски (София)	–	–
1939	Стоян Орманджиев Владислав (Варна)	–	–
1942	Любен Стамболиев Левски (София)	Кирил Симеонов Македония (Скопие)	Любомир Ангелов ОСК АС-23 (София)
1948	Васил Спасов ПСК-Левски (София)	Стоян Орманджиев Локомотив (София)	Крум Милев Локомотив (София)
1949	Борис Апостолов Спартак (София)	Васил Спасов Динамо (София)	Трайчо Петков Енергия (София)
1955	Стефан Божков ЦДНА (София)	Иван Колев ЦДНА (София)	–
1956	Иван Колев ЦДНА (София)	Стефан Божков ЦДНА (София)	–
1958	Манол Манолов ЦДНА (София)	Георги Найденов ЦДНА (София)	Иван Колев ЦДНА (София)
1959	Георги Найденов ЦДНА (София)	Иван Колев ЦДНА (София)	–

1961	Георги Найденов ЦДНА (София)	Христо Илиев Левски (София)	Димитър Якимов ЦДНА (София)
1962	Иван Колев ЦДНА (София)	–	–
1963	Александър Шаламанов Славия (София)	–	–
1964	Никола Котков Локомотив (София)	Георги Аспарухов Левски (София)	Александър Шаламанов Славия (София)
1965	Георги Аспарухов Левски (София)	–	–
1966	Александър Шаламанов Славия (София)	Георги Аспарухов Левски (София)	Добромир Жечев Спартак (София)
1967	Димитър Пенев ЦСКА Червено знаме (София)	Никола Котков Локомотив (София)	Александър Шаламанов Славия (София)
1968	Симеон Симеонов Славия (София)	Георги Аспарухов Левски (София)	Димитър Якимов ЦСКА Червено знаме (София)
1969	Христо Бонев Локомотив (Пловдив)	Петър Жеков ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Димитър Якимов ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1970	Стефан Аладжов Левски-Спартак (София)	Добромир Жечев Левски-Спартак (София)	Димитър Якимов ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1971	Димитър Пенев ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Стефан Аладжов Левски-Спартак (София)	–
1972	Христо Бонев Локомотив (Пловдив)	Божил Колев ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Александър Шаламанов Славия (София)
1973	Христо Бонев Локомотив (Пловдив)	Добромир Жечев Левски-Спартак (София)	Иван Стоянов Левски-Спартак (София)
1974	Кирил Ивков Левски-Спартак (София)	Божил Колев ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Христо Бонев Локомотив (Пловдив)
1975	Кирил Ивков Левски-Спартак (София)	Павел Панов Левски-Спартак (София)	Божил Колев ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1976	Божидар Григоров Славия (София)	Цоньо Василев ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Павел Панов Левски-Спартак (София)
1977	Павел Панов Левски-Спартак (София)	Атанас Михайлов Локомотив (София)	Андрей Желязков Славия (София)
1978	Румен Горанов Локомотив (София)	Божил Колев ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Руси Гочев Черноморец (Бургас) и Левски-Спартак (София)
1979	Атанас Михайлов Локомотив (София)	Чавдар Цветков Славия (София)	Андрей Желязков Славия (София)
1980	Андрей Желязков Славия (София)	Георги Славков Тракия (Пловдив)	Иван Зафиров ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1981	Георги Велинов ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Георги Димитров ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Георги Славков Тракия (Пловдив)
1982	Радослав Здравков ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Пламен Николов Левски-Спартак (София)	Георги Димитров ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1983	Стойчо Младенов ЦСКА Септемврийско знаме (София)	Борислав Михайлов Левски-Спартак (София)	Божидар Искренов - Гиби Левски-Спартак (София)
1984	Пламен Николов Левски-Спартак (София)	Борислав Михайлов Левски-Спартак (София)	Георги Димитров ЦСКА Септемврийско знаме (София)
1985	Георги Димитров Средец (София)	Пламен Гетов Спартак (Плевен)	Петър Петров Витоша (София)
1986	Борислав Михайлов Витоша (София)	Наско Сираков Витоша (София)	Аян Садъков Локомотив (Пловдив)
1987	Николай Илиев Витоша (София)	Лъчезар Танев ЦФКА Средец (София)	Наско Сираков Витоша (София)
1988	Любослав Пенев ЦФКА Средец (София)	Николай Илиев Витоша (София)	Христо Стоичков ЦФКА Средец (София)
1989	Христо Стоичков ЦСКА (София)	Трифон Иванов ЦСКА (София)	Илия Вълов ЦСКА (София)
1990	Христо Стоичков ЦСКА (София) и Барселона (Барселона, Испания)	Николай Тодоров – Кайзера Локомотив (София)	Любослав Пенев Валенсия (Валенсия, Испания)
1991	Христо Стоичков Барселона (Барселона, Испания)	Наско Сираков Еспаньол (Барселона, Испания) и Левски (София)	Георги Велинов Сливен (Сливен) и ЦСКА (София)
1992	Христо Стоичков Барселона (Барселона, Испания)	Красимир Балъков Спортинг (Лисабон, Португалия)	Емил Костадинов Порто (Порто, Португалия)
1993	Емил Костадинов Порто (Порто, Португалия)	Петър Хубчев Левски (София)	Христо Стоичков Барселона (Барселона, Испания)
1994	Христо Стоичков Барселона (Барселона, Испания)	Йордан Лечков Хамбургер ШФ (Хамбург, Германия)	Красимир Балъков Спортинг (Лисабон, Португалия)
1995	Красимир Балъков Спортинг (Лисабон, Португалия) и Щутгарт (Щутгарт, Германия)	Христо Стоичков Барселона (Барселона, Испания) и Парма (Парма, Италия)	Емил Костадинов Депортиво (Ла Коруня, Испания) и Байерн (Мюнхен, Германия)
1996	Трифон Иванов Рапид (Виена, Австрия)	Красимир Балъков Щутгарт (Щутгарт, Германия)	Христо Стоичков Парма (Парма, Италия) и Барселона (Барселона, Испания)
1997	Красимир Балъков Щутгарт (Щутгарт, Германия)	Трифон Иванов Рапид (Виена, Австрия) и Аустрия (Виена, Австрия)	Златко Янков Бешикташ (Истанбул, Турция)
1998	Ивайло Йорданов Спортинг (Лисабон, Португалия)	Мариян Христов Кайзерслаутерн (Кайзерслаутерн, Германия)	Георги Иванов - Гонзо Левски (София)
1999	Александър Александров Левски (София)	Станимир Стоилов Левски (София)	Димитър Бербатов ЦСКА (София)
2000	Георги Иванов - Гонзо Левски (София)	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия)	Христо Стоичков Чикаго Файър (Чикаго, САЩ)
2001	Георги Иванов - Гонзо Левски (София)	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия)	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия)
2002	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия)	Красимир Балъков Щутгарт (Щутгарт, Германия)	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия)
2003	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия)	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия)	Мартин Петров Волфсбург (Волфсбург, Германия)
2004	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия)	Валери Божинов Лече (Лече, Италия)	Мартин Петров Волфсбург (Волфсбург, Германия)
2005	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия)	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия)	Даниел Боримиров Левски (София)
2006	Мартин Петров Волфсбург (Волфсбург, Германия) и Атлетико (Мадрид, Испания)	Димитър Бербатов Байер (Леверкузен, Германия) и Тотнъм Хотспър (Лондон, Англия)	Стилиян Петров Селтик (Глазгоу, Шотландия) и Астън Вила (Бирмингам, Англия)
2007	Димитър Бербатов Тотнъм Хотспър (Лондон, Англия)	Мартин Петров Манчестър Сити (Манчестър, Англия)	Георги Петков Левски (София)
2008	Димитър Бербатов Тотнъм Хотспър (Лондон, Англия) и Манчестър Юнайтед (Манчестър, Англия)	Георги Петков Левски (София)	Благой Георгиев МСВ (Дуисбург, Германия) и Славия (София)
2009	Димитър Бербатов Манчестър Юнайтед (Манчестър, Англия)	Стилиян Петров Астън Вила (Бирмингам, Англия)	Благой Георгиев Терек (Грозни, Русия)
2010	Димитър Бербатов Манчестър Юнайтед (Манчестър, Англия)	Ивелин Попов Литекс (Ловеч) и Газиантепспор (Газиантеп, Турция)	Николай Михайлов Твенте (Енсхеде, Холандия)
2011	Николай Михайлов Твенте (Енсхеде, Холандия)	Стилиян Петров Астън Вила (Бирмингам, Англия)	Димитър Бербатов Манчестър Юнайтед (Манчестър, Англия)
2012	Георги Миланов Литекс (Ловеч)	Иван Иванов Партизан (Белград, Сърбия)	Станислав Манолев ПСВ (Айндховен, Холандия)
2013	Иван Иванов Партизан (Белград, Сърбия) и Базел (Базел, Швейцария)	Ивелин Попов Кубан (Краснодар, Русия)	Светослав Дяков Лудогорец (Разград)
2014	Владислав Стоянов Лудогорец (Разград)	Светослав Дяков Лудогорец (Разград)	Димитър Бербатов Фулъм (Лондон, Англия) и Монако (Монако, Франция)
2015	Ивелин Попов Кубан (Краснодар, Русия) и Спартак (Москва, Русия)	Ивайло Чочев Палермо (Палермо, Италия)	Георги Миланов ЦСКА (Москва, Русия)
2016	Ивелин Попов Спартак (Москва, Русия)	Светослав Дяков Лудогорец (Разград)	Владислав Стоянов Лудогорец (Разград)
2017	Ивелин Попов Спартак (Москва, Русия)	Мартин Камбуров Локомотив (Пловдив) и Берое (Стара Загора)	Тодор Неделев Ботев (Пловдив)
2018	Кирил Десподов ЦСКА (София)	Георги Петков Славия (София)	Тодор Неделев Ботев (Пловдив)
2019	Димитър Илиев Локомотив (Пловдив)	Антон Недялков Лудогорец (Разград)	Васил Божиков Слован (Братислава, Словакия)
2020	Димитър Илиев Локомотив (Пловдив)	Валентин Антов ЦСКА (София)	Антон Недялков Лудогорец (Разград)
2021	Кирил Десподов Лудогорец (Разград)	Мартин Камбуров Берое (Стара Загора)	Георги Йомов ЦСКА (София)
2022	Кирил Десподов Лудогорец (Разград)	Илия Груев Вердер (Бремен, Германия)	Ивайло Чочев ЦСКА 1948 (София)
2023	Кирил Десподов Лудогорец (Разград) и ПАОК (Солун, Гърция)	Илия Груев Вердер (Бремен, Германия) и Лийдс Юнайтед (Лийдс, Англия)	Ивайло Чочев ЦСКА 1948 (София) и Лудогорец (Разград)
2024	Кирил Десподов ПАОК (Солун, Гърция)	Илия Груев Лийдс Юнайтед (Лийдс, Англия)	Димитър Митов Сейнт Джонстън (Пърт, Шотландия) и Абърдийн (Абърдийн, Шотландия)
2025	– –	– –	– –
2026	– –	– –	– –
2027	– –	– –	– –
2028	– –	– –	– –
2029	– –	– –	– –
2030	– –	– –	– –
2031	– –	– –	– –

Източници

Владо Стоянов е футболист номер едно на България, gol.bg, 29.12.2014 г.
Спасиха 63-тия „Футболист на годината“, „Дума“, 22 януари 2015, брой 16, Спорт.
За трети пореден и общо четвърти път: Кирил Десподов е Футболист на годината!, Gong.bg, 18.3.2024 г.