Кратовска калиграфско-художествена школа

Кратовската калиграфско-художествена школа е средищен център на българската книжовност в епохата на Османското владичество в югозападния дял на българското етническо землище. Тя е съсредоточена в района на град Кратово и околните манастири „Свети Прохор Пчински“, Лесновски манастир и Осоговски манастир. Културно-народностната традиция в Кратово и региона са засвидетелствани още през XV век, когато са направени редица богослужебни книги главно от Димитър Кратовски, а сетне от Йоан Кратовски[1] и Велко Попович. През XIX век за време на Българското възраждане в Кратово твори и Йоаким Кърчовски.[2]

„Eвангелист Марко“, миниатюра от Пчинското евангелие, изписано в манастира „Прохор Пчински“ през XVI – XVII век

Школата продължава да съществува до XIX век, като привнася в книжовността особеностите на североизточните македонски диалекти.[3] Дял от произведенията на школата са: Вранешнички апостол, Лесновски паренесис, Хлудов триод, Радомирово евангелие, Карпинско евангелие и други.

Бележки редактиране

  1. Чавръков, Георги. Средища на българската книжовност IX–XVIII век // electronic-library.org. Посетен на 7.1.2022.
  2. Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 6.
  3. Колектив. Македонски јазик и литература, Просветно дело, Скопје, 2006 година, стр. 32.